Новости от 05 апреля 2021 года из блога, посвященного практике в Европейском суде по правам человека ЕСПЧ
Постановление ЕСПЧ от 03 сентября 2020 года по делу "Йордановы против Болгарии (Yordanovi v. Bulgaria)" (жалоба N 11157/11).
В 2011 году заявителям была оказана помощь в подготовке жалобы. Впоследствии жалоба была коммуницирована Болгарии.
По делу успешно рассмотрена жалоба на возбуждение уголовного дела в отношении заявителей, которые были признаны виновными и приговорены к наказанию за попытку создания партии "на религиозной основе". По делу допущено нарушение требований статьи 11 Конвенции о защите прав человека и основных свобод.
ОБСТОЯТЕЛЬСТВА ДЕЛА
В сентябре 2009 года заявители, которые были братьями и принадлежали к мусульманской группе населения Болгарии, провели собрание, на котором присутствовали примерно 100 человек и на котором было принято решение создать политическую партию, был принят устав партии и были избраны управляющие органы партии. Через несколько дней в отношении заявителей было возбуждено уголовное дело, заявители в итоге были осуждены и признаны виновными в попытке создания партии "на религиозной основе".
ВОПРОСЫ ПРАВА
По поводу соблюдения статьи 11 Конвенции. Возбуждение уголовного дела в отношении заявителей, которые были признаны виновными и приговорены к наказанию за попытку создания партии "на религиозной основе" и поэтому наказаны за осуществление своего права объединяться с другими людьми или создавать партии, следует рассматривать как "ограничение" права заявителей на свободу объединений.
Ограничение было основано на статье 166 Уголовного кодекса Болгарии 1968 года, которая запрещала, inter alia, создание политических организаций "на религиозной основе". Ввиду точной формулировки указанной статьи заявители знали или должны были знать, воспользовавшись при необходимости правовой помощью, что их действия в сентябре 2009 года должны были повлечь за собой уголовную ответственность.
Действительно, в отсутствие какой-либо прецедентной практики применения статьи 166 Уголовного кодекса Болгарии с момента вступления в силу в 1991 году Конституции Болгарии толкование соответствующих норм уголовными судами Болгарии не могло быть определено окончательно. Тем не менее позиция судов в деле заявителей была разумно предсказуема, принимая во внимание, в частности, толкование, данное в 1992 году Конституционным судом Болгарии пункта 4 статьи 11 Конституции Болгарии, которая содержала почти идентичные формулировки и на которую в итоге сослались суды по настоящему делу. Следовательно, отсутствовало какое-либо непредвидимое отступление от прецедентной практики или, mutatis mutandis, расширительное толкование нормы уголовного закона.
В свете парламентских дебатов, когда была принята поправка к пункту 4 статьи 11 Конституции Болгарии, и толкования указанной статьи Конституционным судом Болгарии уголовное дело в отношении заявителей преследовало законную цель "предотвращения беспорядков" и "защиты прав и свобод других лиц".
Даже в отсутствие необходимости оценивать проведенный уголовными судами Болгарии анализ относительно того, могла ли партия, которую хотели создать заявители, правомерно считаться имеющей "религиозные основания", и, таким образом, рассматривать, основывали ли суды Болгарии свое решение на приемлемой оценке относящихся к делу фактов, Европейский Суд высказал серьезные сомнения относительно того, было ли необходимо согласно пункту 2 статьи 11 Конвенции сопровождать запрещающие меры в настоящем деле еще и уголовным наказанием. Однако значение имела не тяжесть санкций, примененных в результате рассмотрения уголовного дела в отношении заявителей, а, скорее, тот факт, что указанное разбирательство, завершившееся постановлением приговора заявителям и назначением им уголовного наказания, вообще имело место.
Следует отметить, что заявители не завершили процедуру регистрации политической партии, решение о создании которой было принято в сентябре 2009 года. В соответствии с законодательством Болгарии результатом этого обстоятельства стало то, что партия не могла существовать и осуществлять какую-либо деятельность. Следовательно, результат, который хотели получить власти Болгарии, а именно обеспечить мирное сосуществование различных этнических и религиозных групп, мог быть достигнут через такую процедуру путем отказа в удовлетворении ходатайства о регистрации политической партии. Также у властей Болгарии была возможность распустить партию, признанную неконституционной Конституционным судом Болгарии. В связи с этим Европейский Суд не усмотрел объяснений, почему в обстоятельствах настоящего дела уголовное преследование за попытку создать политическую партию, которое завершилось постановлением приговора заявителям и привлечением их к уголовной ответственности и которое, таким образом, являлось крайне жесткой уголовно-процессуальной мерой в отношении заявителей со стороны властей Болгарии, было необходимо при наличии упомянутых выше возможностей.
Более того, статья 166 Уголовного кодекса Болгарии 1968 года действовала задолго до принятия Конституции Болгарии 1991 года. Фактически целью этого положения было предотвратить повторное возникновение каких-либо "капиталистических" политических партий, которые существовали до установления политического режима в стране, и которое все еще имело место в "капиталистических странах", а не гарантировать религиозную и этническую терпимость среди населения Болгарии. Статья 166 Уголовного кодекса Болгарии 1968 года касалась только создания политических партий на религиозной основе, в то время как пункт 4 статьи 11 Конституции Болгарии 1991 года запрещал создание также политических партий на этнической и расовой основе.
Принимая во внимание вышеизложенное, возбуждение в отношении заявителей уголовного дела за попытку создания политической партии на религиозной основе не являлось необходимым в демократическом обществе.
ПОСТАНОВЛЕНИЕ
По делу было допущено нарушение требований статьи 11 Конвенции (принято единогласно).
КОМПЕНСАЦИЯ
В порядке применения статьи 41 Конвенции. Европейский Суд постановил, что установление факта нарушения само по себе будет являться достаточной справедливой компенсацией морального вреда.
Источник публикации: https://espchhelp.ru/blog/3633-yordanovy-protiv-bolgarii .
Judgment of the ECHR of September 03, 2020 in the case "Yordanovi v. Bulgaria (Yordanovi v. Bulgaria)" (aplication No. 11157/11).
In 2011, the applicants were assisted in the preparation of the aplication. The aplication was subsequently communicated to Bulgaria.
The case successfully considered an aplication about the initiation of criminal proceedings against the applicants, who were found guilty and sentenced to punishment for trying to create a party "on a religious basis". The case violated the requirements of article 11 of the Convention for the Protection of Human Rights and Fundamental Freedoms.
CIRCUMSTANCES OF THE CASE
In September 2009, the applicants, who were brothers and belonged to a Muslim group in Bulgaria, held a meeting attended by approximately 100 people, at which it was decided to establish a political party, the party's charter was adopted, and the governing bodies of the party were elected. A few days later, a criminal case was opened against the applicants, and the applicants were eventually convicted and found guilty of attempting to establish a party "on a religious basis".
LEGAL ISSUES
Regarding compliance with article 11 of the Convention. The institution of criminal proceedings against applicants who have been found guilty and sentenced to punishment for attempting to form a party "on a religious basis" and are therefore punished for exercising their right to associate with other people or to form parties should be considered as a "restriction" of the applicants ' right to freedom of association.
The restriction was based on article 166 of the 1968 Bulgarian Criminal Code, which prohibited, inter alia, the establishment of political organizations "on a religious basis". In view of the precise wording of this article, the applicants knew or should have known, using legal aid if necessary, that their actions in September 2009 should have resulted in criminal liability.
Indeed, in the absence of any case-law on the application of article 166 of the Bulgarian Criminal Code since the entry into force of the Bulgarian Constitution in 1991, the interpretation of the relevant norms by the Bulgarian criminal courts could not be determined definitively. Nevertheless, the position of the courts in the applicants ' case was reasonably predictable, taking into account, in particular, the interpretation given in 1992 by the Bulgarian Constitutional Court of article 11, paragraph 4, of the Bulgarian Constitution, which contained almost identical wording and which was eventually referred to by the courts in the present case. Consequently, there was no unforeseen departure from case law or, mutatis mutandis, an expansive interpretation of the criminal law norm.
In the light of the parliamentary debate, when the amendment to article 11, paragraph 4, of the Bulgarian Constitution was adopted, and the interpretation of this article by the Bulgarian Constitutional Court, the criminal case against the applicants had the legitimate aim of "preventing riots" and "protecting the rights and freedoms of others".
Even in the absence of the need to assess the analysis carried out by the Bulgarian criminal courts as to whether the party the applicants wanted to form could legitimately be considered as having "religious grounds", and thus to consider whether the Bulgarian courts based their decision on an acceptable assessment of the relevant facts, the Court expressed serious doubts as to whether it was necessary, under article 11, paragraph 2, of the Convention, to accompany the prohibiting measures in the present case with a criminal penalty. However, what mattered was not the severity of the sanctions imposed as a result of the criminal proceedings against the applicants, but rather the fact that the said proceedings, which ended with the decision of the applicants ' sentence and the imposition of a criminal penalty, took place at all.
It should be noted that the applicants did not complete the registration procedure for the political party, the decision to establish which was made in September 2009. In accordance with the Bulgarian legislation, the result of this circumstance was that the party could not exist and carry out any activity. Consequently, the result that the Bulgarian authorities wanted to achieve, namely, to ensure the peaceful coexistence of various ethnic and religious groups, could be achieved through such a procedure by refusing to grant the application for registration of a political party. The Bulgarian authorities also had the opportunity to dissolve the party, which was declared unconstitutional by the Bulgarian Constitutional Court. In this connection, the Court has not found any explanation as to why, in the circumstances of the present case, the prosecution for attempting to establish a political party, which resulted in the sentencing of the applicants and their criminal prosecution, and which thus constituted an extremely harsh criminal procedure measure against the applicants by the Bulgarian authorities, was necessary in the presence of the above-mentioned possibilities.
Moreover, article 166 of the 1968 Bulgarian Criminal Code was in force long before the adoption of the 1991 Bulgarian Constitution. In fact, the purpose of this provision was to prevent the re-emergence of any "capitalist" political parties that existed before the establishment of the political regime in the country, and which still took place in the "capitalist countries", and not to guarantee religious and ethnic tolerance among the population of Bulgaria. Article 166 of the 1968 Bulgarian Criminal Code dealt only with the establishment of political parties on a religious basis, while article 11, paragraph 4, of the 1991 Bulgarian Constitution also prohibited the establishment of political parties on an ethnic and racial basis.
In view of the above, the initiation of criminal proceedings against the applicants for attempting to establish a political party on a religious basis was not necessary in a democratic society.
RESOLUTION
The case involved a violation of the requirements of article 11 of the Convention (adopted unanimously).
COMPENSATION
In the application of article 41 of the Convention. The Court held that the finding of a violation would in itself constitute sufficient just compensation for non-pecuniary damage.
Publication source: https://espchhelp.ru/blog/3632-yordanovi-v-bulgaria .
Решение на ЕСПЧ от 03 септември 2020 г. по делото "Йорданови срещу България (Yordanovi V. Bulgaria)" (жалба N 11157/11).
През 2011 г.жалбоподателите бяха подпомогнати в подготовката на жалбата. Впоследствие жалбата е комунизирана България.
Делото успешно разглежда жалба за наказателно дело срещу жалбоподатели, които са били признати за виновни и осъдени на наказание за опит за създаване на партия "на религиозна основа". По делото е допуснато нарушение на член 11 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО
През септември 2009 г. кандидатите, които са братя и принадлежат към мюсюлманската група от населението на България, проведе среща, на която присъстваха повече от 100 души, и, на която е взето решение за създаване на политическа партия, е приет устав на партията и са избрани от управляващите органи на партията. Няколко дни по-късно срещу жалбоподателите беше образувано наказателно дело, жалбоподателите в крайна сметка бяха осъдени и признати за виновни в опит за създаване на партия "на религиозна основа".
ВЪПРОСИ ПРАВО
Относно спазването на член 11 от Конвенцията. Възбуждане на наказателно дело по отношение на кандидати, които са били признати за виновни и осъдени на наказание за опит за създаване на партия на религиозна основа" и затова наказани за упражняване на правото да се сдружават с други хора или да създавате страна, трябва да се разглежда като "ограничение" на правото на жалбоподателите на свобода на сдружения.
Ограничението се основава на член 166 от Наказателния кодекс на България от 1968 г., който забранява, inter alia, създаването на политически организации "на религиозна основа". С оглед на точната формулировка на посочения член, жалбоподателите са знаели или е трябвало да знаят, като са се възползвали от правна помощ, ако е необходимо, че действията им през септември 2009 г.трябва да са довели до наказателна отговорност.
Наистина, в липсата на каквато и прецедентной на практиките за прилагане на член 166 от Наказателния кодекс на България с влизането в сила през 1991 г. Конституция на България тълкуване на съответните наказателни норми от съдилищата на България не би могло да се определи напълно. Въпреки това позицията на кораби в действителност жалбоподателите, е разумно предвидима, имайки предвид, по-специално тълкуването, дадено през 1992 г. на Конституционния съд на България, параграф 4 на член 11 от Конституцията на България, която съдържа почти идентични формулировки и за която в крайна сметка се позовава на съдилищата по истински случай. Следователно, липсва някакво непредвидено отклонение от съдебната практика или, mutatis mutandis, разширително тълкуване на нормата на наказателния закон.
В светлината на парламентарните дебати, когато е приета за изменение на т. 4 на член 11 от Конституцията на България, а и тълкуване на статията Конституционния съд на България наказателното производство срещу жалбоподателите преследва законна цел "предотвратяване на безредици" и "защита на правата и свободите на други лица".
Дори и при липса на необходимостта от оценка на проведено наказателни съдилища в България анализ по отношение на това, може ли партия, която искате да създадете кандидатите вярна се счита като "религиозни основания", и, следователно, се счита, основават ли съдилищата на България, решението на приемлива оценка, отнасящи се към случая факти, Европейският Съд изрази сериозни съмнения относно това, дали е необходимо съгласно точка 2 на член 11 от Конвенцията придружава забрана на действия в настоящето на истината още и криминално наказание. От значение обаче не е тежестта на санкциите, наложени в резултат на наказателното дело срещу жалбоподателите, а по-скоро фактът, че посоченото производство, завършило с осъждане на жалбоподателите и възлагане на наказателно наказание, изобщо се е състояло.
Следва да се отбележи, че кандидатите не са завършили процедурата за регистрация на политическа партия, чието решение за създаване е взето през септември 2009 г. В съответствие със законодателството на България резултатът от това обстоятелство е, че партията не може да съществува и да извършва никаква дейност. Следователно резултатът, който българските власти искаха да получат, а именно да осигурят мирно съвместно съществуване на различни етнически и религиозни групи, би могъл да бъде постигнат чрез такава процедура чрез отказ за удовлетворяване на петицията за регистрация на политическа партия. Също така властите в България имаха възможност да разпуснат партията, призната за противоконституционна от Конституционния съд на България. Във връзка с това Европейският Съд не усмотрел обяснение, защо в обстоятелства на настоящото дело на прокуратурата за опит за създаване на политическа партия, която завърши с постановление на присъдата на кандидатите и привличането им към наказателна отговорност и което, следователно, е изключително здраво наказателно-процесуални мярка по отношение на кандидатите от страна на властите в България, е необходимо при наличието на споменатите по-горе възможности.
Освен това член 166 от Наказателния кодекс на България от 1968 г.е действал дълго преди приемането на Конституцията на България от 1991 г. Всъщност целта на тази разпоредба е да се предотврати повторна поява на някакви "капиталистически" политически партии, които са съществували преди създаването на политическия режим в страната, и което все още е налице в "капиталистическите страни", както и не гарантира религиозна и етническа толерантност сред населението на България. Член 166 от Наказателния кодекс на България от 1968 г. е засегнал само създаването на политически партии на религиозна основа, а точка 4 на член 11 от Конституцията на България от 1991 година забранява създаването на политически партии на етническа и расова основа.
Като се има предвид гореизложеното, възбудата срещу кандидатите за наказателно дело за опит за създаване на политическа партия на религиозна основа не е необходима в демократичното общество.
НАРЕДБА
По делото е допуснато нарушение на изискванията на член 11 от Конвенцията (прието единодушно).
КОМПЕНСАЦИЯ
По реда на прилагане на член 41 от Конвенцията. Европейският съд постанови, че установяването на факта на нарушението само по себе си ще бъде достатъчно справедливо обезщетение за морални вреди.
Източник на публикацията: https://espchhelp.ru/blog/3631-iordanovi-sreshtu-bulgariya .
Постановление ЕСПЧ от 04 августа 2020 года по делу "Политическая партия "Патрия" и другие против Республики Молдова (Political Party Patria and Others v. Republic of Moldova)" (жалоба N 5113/15 и другие жалобы).
В 2015 году партии-заявительнице была оказана помощь в подготовке жалоб. Впоследствии жалобы были объединены и коммуницированы Республике Молдова.
По делу успешно рассмотренs жалобs на безосновательная дисквалификация политической партии за три дня до парламентских выборов в связи с предположительным использованием незаявленных иностранных денежных фондов. По делу допущено нарушение требований статьи 3 Протокола N 1 к Конвенции о защите прав человека и основных свобод.
ОБСТОЯТЕЛЬСТВА ДЕЛА
Партия-заявительница являлась политической партией Республики Молдова, которая на момент рассматриваемых в деле событий не была представлена в Парламенте Республики Молдова. Другие заявители являлись кандидатами от указанной партии на выборах в органы законодательной власти в ноябре 2014 года. Лидер партии, один из заявителей, был бизнесменом из Российской Федерации. Жалоба касалась того факта, что за три дня до выборов партия-заявительница была исключена из списка партий, участвовавших в выборах, на том основании, что в нарушение законодательства о выборах она использовала незадекларированные денежные средства, в том числе поступившие из-за рубежа.
ВОПРОСЫ ПРАВА
По поводу соблюдения статьи 3 Протокола N 1 к Конвенции. Отмена регистрации партии-заявительницы являлась вмешательством в права как партии, так и индивидуальных заявителей, гарантированные статьей 3 Протокола N 1 к Конвенции. Вмешательство было основано на предсказуемых по своим последствиям нормах права и преследовало законную цель соблюдения закона и обеспечения надлежащего функционирования демократических механизмов, что подразумевало обеспечение равных и справедливых условий для всех кандидатов избирательной кампании и защиту права на свободу выражения мнения лиц, осуществляющих выбор.
Решение о дисквалификации партии-заявительницы было основано прежде всего на предположении о том, что партия использовала для своей кампании денежные средства иностранного происхождения, принадлежавшие заявителю - лидеру партии. Однако правоохранительные органы Республики Молдова не представили каких-либо доказательств этому утверждению, а также соответствующие доказательства не были запрошены Центральной избирательной комиссией Республики Молдова или судами Республики Молдова, которые приняли указанное предположение безоговорочно и, очевидно, в отсутствие каких-либо доказательств.
Еще один довод в пользу дисквалификации партии-заявительницы, который приняли Центральная избирательная комиссия Республики Молдова и суды Республики Молдова, заключался в том, что партия потратила незадекларированные денежные средства на покупку 11 автомобилей в мае 2014 года, а также на закупку топлива и мобильных средств связи. Опять же полицией не было представлено доказательств данных утверждений, а Центральная избирательная комиссия Республики Молдова и суды Республики Молдова не запросили соответствующих доказательств. Тем не менее заявитель, лидер партии-заявительницы, признал в ходе производства по делу, что он финансировал покупку 11 автомобилей, но покупка была осуществлена до поступления спорной суммы иностранной валюты в Республику Молдова и до начала избирательной кампании, не говоря уже о том, что этот факт имел место до создания партии-заявительницы.
Помимо отсутствия доказательств утверждений в отношении партии-заявительницы, указанной партии также не были обеспечены достаточные процессуальные гарантии защиты от произвола. В частности, Центральная избирательная комиссия Республики Молдова уведомила партию-заявительницу о своем заседании лишь за 15 минут до его начала вместо как минимум 12 часов, требуемых регламентом, застав, таким образом партию-заявительницу врасплох и оставив ее неподготовленной для слушания ее дела комиссией. Более того, суды Республики Молдова проигнорировали все доводы партии-заявительницы по существу дела и, без сомнений, согласились с тем, что, по-видимому, являлось необоснованными обвинениями в адрес партии-заявительницы.
В итоге отстранение партии-заявительницы от участия в выборах не было основано на достаточных и относящихся к делу доказательствах, процедура рассмотрения дела Центральной избирательной комиссией Республики Молдова и судами Республики Молдова не обеспечила партии-заявительнице достаточных гарантий защиты от произвола, а решения судов Республики Молдова по делу являлись недостаточно обоснованными и, следовательно, произвольными.
ПОСТАНОВЛЕНИЕ
По делу было допущено нарушение требований статьи 3 Протокола N 1 к Конвенции (принято единогласно).
КОМПЕНСАЦИЯ
В порядке применения статьи 41 Конвенции. Европейский Суд присудил партии-заявительнице 7 500 евро в качестве компенсации морального вреда, факт установления нарушения Конвенции сам по себе является достаточной справедливой компенсацией морального вреда для остальных заявителей, помимо партии-заявительницы, требование компенсации материального ущерба было отклонено.
Источник публикации: https://espchhelp.ru/blog/3630-politicheskaya-partiya-patriya-i-drugiye-protiv-respubliki-moldova .
ECHR Judgment of August 04, 2020 in the case "Political Party Patria and Others v. Republic of Moldova "(Political Party Patria and Others v. Republic of Moldova)" (aplication No. 5113/15 and other aplications).
In 2015, the applicant party was assisted in the preparation of aplications. Subsequently, the aplications were consolidated and communicated to the Republic of Moldova.
The case successfully examined aplications about the unjustified disqualification of a political party three days before the parliamentary elections in connection with the alleged use of undeclared foreign funds. The case involved a violation of the requirements of Article 3 of Protocol No. 1 to the Convention for the Protection of Human Rights and Fundamental Freedoms.
CIRCUMSTANCES OF THE CASE
The applicant party was a political party of the Republic of Moldova, which at the time of the events in the case was not represented in the Parliament of the Republic of Moldova. The other applicants were candidates of the said party in the legislative elections in November 2014. The party leader, one of the applicants, was a businessman from the Russian Federation. The complaint concerned the fact that, three days before the election, the applicant party had been excluded from the list of parties that had participated in the election on the grounds that, in violation of the electoral law, it had used undeclared funds, including those received from abroad.
LEGAL ISSUES
Regarding compliance with Article 3 of Protocol No. 1 to the Convention. The cancellation of the registration of the applicant party was an interference with the rights of both the party and the individual applicants guaranteed by Article 3 of Protocol No. 1 to the Convention. The intervention was based on predictable legal consequences and had the legitimate aim of complying with the law and ensuring the proper functioning of democratic mechanisms, which meant ensuring equal and fair conditions for all candidates of the election campaign and protecting the right to freedom of expression of the electors.
The decision to disqualify the applicant party was based primarily on the assumption that the party had used foreign - origin funds belonging to the applicant, the party leader, for its campaign. However, the law enforcement authorities of the Republic of Moldova did not provide any evidence for this claim, and the relevant evidence was not requested by the Central Election Commission of the Republic of Moldova or the courts of the Republic of Moldova, which accepted this assumption unconditionally and, obviously, in the absence of any evidence.
Another argument for the disqualification of the applicant party, which was accepted by the Central Election Commission of the Republic of Moldova and the courts of the Republic of Moldova, was that the party had spent undeclared funds on the purchase of 11 cars in May 2014, as well as on the purchase of fuel and mobile communication equipment. Again, the police did not provide evidence for these allegations, and the Central Election Commission of the Republic of Moldova and the courts of the Republic of Moldova did not request relevant evidence. Nevertheless, the applicant, the leader of the applicant party, admitted during the proceedings that he had financed the purchase of 11 cars, but the purchase was made before the disputed amount of foreign currency arrived in the Republic of Moldova and before the start of the election campaign, not to mention that this fact took place before the creation of the applicant party.
In addition to the lack of evidence of the allegations against the applicant party, the said party was also not provided with sufficient procedural guarantees of protection against arbitrariness. In particular, the Central Election Commission of the Republic of Moldova notified the applicant party of its meeting only 15 minutes before it began, instead of at least 12 hours required by the regulations, thus catching the applicant party by surprise and leaving it unprepared for the hearing of its case by the commission. Moreover, the courts of the Republic of Moldova ignored all the arguments of the applicant party on the merits of the case and, without a doubt, accepted what appeared to be unfounded accusations against the applicant party.
As a result, the suspension of the applicant party from participating in the elections was not based on sufficient and relevant evidence, the procedure of consideration of the case by the Central Election Commission of the Republic of Moldova and the courts of the Republic of Moldova did not provide the applicant party with sufficient guarantees of protection against arbitrariness, and the decisions of the courts of the Republic of Moldova in the case were insufficiently substantiated and, consequently, arbitrary.
RESOLUTION
The case involved a violation of the requirements of Article 3 of Protocol No. 1 to the Convention (adopted unanimously).
COMPENSATION
In the application of article 41 of the Convention. The Court awarded the applicant party EUR 7,500 in respect of non-pecuniary damage, the finding of a violation of the Convention in itself constitutes sufficient just compensation for non-pecuniary damage for the other applicants, in addition to the applicant party, the claim for pecuniary damage was rejected.
Publication source: https://espchhelp.ru/blog/3629-political-party-patria-and-others-v-republic-of-moldova .
Hotărârea CEDO din 04 August 2020 în cauza "Partidul Politic Patria și alții împotriva Republicii Moldova" (sesizarea nr.5113/15 și alte sesizări).
În 2015, partea reclamantă a fost asistată în pregătirea plângerilor. Ulterior, sesizările au fost consolidate și comunicate Republicii Moldova.
Cazul a examinat cu succes plângerile privind descalificarea nejustificată a unui partid politic cu trei zile înainte de alegerile parlamentare în legătură cu presupusa utilizare a fondurilor străine nedeclarate. Cazul a implicat o încălcare a cerințelor articolului 3 din Protocolul nr.1 la Convenția pentru Apărarea Drepturilor Omului și a Libertăților Fundamentale.
CIRCUMSTANȚELE CAZULUI
Partidul reclamant era un partid politic din Republica Moldova, care la data faptelor în cauză nu era reprezentat în Parlamentul Republicii Moldova. Ceilalți candidați au fost candidați ai Partidului menționat la alegerile legislative din noiembrie 2014. Liderul Partidului, unul dintre solicitanți, a fost un om de afaceri din Federația Rusă. Sesizarea se referea la faptul că, cu trei zile înainte de alegeri, Partidul reclamant a fost exclus de pe lista partidelor care au participat la alegeri pe motiv că, cu încălcarea legii electorale, a folosit fonduri nedeclarate, inclusiv cele primite din străinătate.
ASPECTE JURIDICE
În ceea ce privește respectarea articolului 3 din Protocolul nr.1 la Convenție. Anularea înregistrării părții solicitante a reprezentat o ingerință în drepturile părții și ale solicitanților individuali garantate de articolul 3 din Protocolul nr.1 la Convenție. Intervenția s-a bazat pe consecințe juridice previzibile și a avut scopul legitim de a respecta legea și de a asigura buna funcționare a mecanismelor democratice, ceea ce a însemnat asigurarea unor condiții egale și echitabile pentru toți candidații campaniei electorale și protejarea dreptului la libertatea de exprimare a alegătorilor.
Decizia de a descalifica partea reclamantă s - a bazat în primul rând pe presupunerea că partidul a utilizat fonduri de origine străină aparținând reclamantului, liderul partidului, pentru campania sa. Cu toate acestea, autoritățile de aplicare a legii din Republica Moldova nu au furnizat nicio probă pentru această afirmație, iar probele relevante nu au fost solicitate de Comisia Electorală Centrală a Republicii Moldova sau de instanțele judecătorești din Republica Moldova, care au acceptat această ipoteză necondiționat și, evident, în lipsa oricăror probe.
Un alt argument pentru descalificarea părții reclamante, care a fost acceptat de Comisia Electorală Centrală a Republicii Moldova și instanțele din Republica Moldova, a fost că partidul a cheltuit fonduri nedeclarate pentru achiziționarea a 11 autoturisme în mai 2014, precum și pentru achiziționarea de combustibil și echipamente mobile de comunicații. Din nou, poliția nu a furnizat probe pentru aceste acuzații, iar Comisia Electorală Centrală a Republicii Moldova și instanțele judecătorești din Republica Moldova nu au solicitat probe relevante. Cu toate acestea, reclamantul, lider al părții solicitante, a recunoscut în cursul procedurii că el a finanțat achiziționarea a 11 autoturisme, dar achiziția a fost făcută înainte de contestat suma de valută străină a ajuns în Republica Moldova și înainte de începerea campaniei electorale, să nu mai vorbim că acest fapt a avut loc înainte de crearea părții solicitante.
În plus față de lipsa de dovezi a acuzațiilor împotriva părții solicitante, partea menționată nu a primit, de asemenea, garanții procedurale suficiente de protecție împotriva arbitrarității. În particular, Comisia Electorală Centrală a Republicii Moldova a notificat Partidul reclamant despre ședința sa cu doar 15 minute înainte de începerea acesteia, în loc de cel puțin 12 ore prevăzute de regulament, prinzând astfel Partidul reclamant prin surprindere și lăsându-l nepregătit pentru audierea cauzei sale de către Comisie. Mai mult, instanțele din Republica Moldova au ignorat toate argumentele părții reclamante pe fondul cauzei și, fără îndoială, au acceptat ceea ce părea a fi acuzații nefondate la adresa părții reclamante.
Ca urmare, suspendarea părții solicitante de a participa la alegeri nu a fost bazată pe suficiente și relevante dovezi, procedura de examinare a cauzei de către Comisia Electorală Centrală a Republicii Moldova și a instanțelor judecătorești din Republica Moldova nu oferă solicitantului petrecere cu suficiente garanții de protecție împotriva arbitrarului și deciziile adoptate de instanțele judecătorești ale Republicii Moldova în acest caz au fost insuficient fundamentate și, prin urmare, arbitrară.
Rezoluție
Cazul a implicat o încălcare a cerințelor articolului 3 din Protocolul nr.
Compensații
În aplicarea articolului 41 din Convenție. Curtea a acordat părții reclamante 7 500 EUR pentru un prejudiciu moral, constatarea unei încălcări a Convenției în sine constituie o despăgubire justă suficientă pentru prejudiciul moral pentru ceilalți reclamanți, în plus față de partea reclamantă, cererea de prejudiciu material a fost respinsă.
Sursa publicației: https://espchhelp.ru/blog/3628-partidul-politic-patria-si-altii-impotriva-republicii-moldova .
Постановление ЕСПЧ от 04 августа 2020 года по делу "Тершана против Албании (Tershana v. Albania)" (жалоба N 48756/14).
В 2014 году заявительнице была оказана помощь в подготовке жалобы. Впоследствии жалоба была коммуницирована Албании.
По делу успешно рассмотрена жалоба на отсутствие со стороны властей Албании надлежащих усилий при проведении расследования по факту нападения на женщину с применением кислоты. По делу допущено нарушение требований статьи 2 Конвенции о защите прав человека и основных свобод.
ОБСТОЯТЕЛЬСТВА ДЕЛА
Заявительнице были причинены серьезные травмы лица вследствие агрессивного нападения на нее на улице г. Тираны неизвестного человека, применившего кислоту. Хотя заявительница подозревала в этом своего бывшего мужа, проведенное расследование так и не позволило установить личность преступника.
ВОПРОСЫ ПРАВА
По поводу соблюдения статьи 2 Конвенции (процессуально-правовой аспект). Европейский Суд должен был рассмотреть вопрос о том, соответствовало ли проведенное властями Албании расследование требованиям статьи 2 Конвенции в ее процессуально-правовом аспекте, учитывая общую ситуацию с положением женщин в Албании, где произошло нападение, и реакцию властей при расследовании инцидента.
В докладах международных организаций по Албании регулярно подчеркивается высокий уровень насилия в отношении женщин в этой стране. Более того, во внутригосударственных докладах, как представляется, поддерживается вывод о том, что в соответствующее время насилие в отношении женщин являлось широко распространенной проблемой в Албании. В отчетах международных организаций также отмечается, что данные факты насилия в Албании не всегда регистрировались, ненадлежащим образом расследовались, по ним недостаточно часто выявлялись обвиняемые, подлежащие к привлечению к уголовной ответственности. В отчетах международных организаций высказывались предположения о том, что органы полиции и прокуратуры Албании применяли неэффективный подход к фактам насилия в отношении женщин на основании "социального отношения и культурных ценностей" и что в Албании превалировала обстановка терпимости или безнаказанности к виновным в подобных актах насилия. Во время нападения на заявительницу по настоящей жалобе в Албании сложилась prima facie такая общая ситуация, которая способствовала осуществлению актов насилия в отношении женщин.
Если нападение на человека осуществляется при негативном общем климате в стране, расследование фактов нападений приобретает еще большее значение, а следственные органы должны проявлять большую тщательность при проведении всестороннего расследования, чтобы обеспечить эффективное применение норм закона, защищающих право на жизнь.
Обязанность проявить такую тщательность при расследовании, среди прочего, фактов нападения на людей с применением кислоты, которые согласно документам Комитета Организации Объединенных Наций по Конвенции о ликвидации всех форм дискриминации в отношении женщин и другим материалам, могут являться частью практики "основанного на половой принадлежности насилия" в отношении женщин, была повторно обозначена в его Общей рекомендации N 19, принятой в 1992 году, в соответствии с которой "на государства может быть также возложена ответственность за деяния, совершаемые частными лицами, в том случае, если эти государства не проявляют должной заботы для предотвращения нарушения прав или же расследования актов насилия, наказания виновных и выплаты компенсации", и еще раз подтверждена в его Общей рекомендации N 35 "О гендерном насилии в отношении женщин, предназначенной для обновления Общей рекомендации N 19", принятой в 2017 году.
Уголовное дело по факту нападения на заявительницу с применением кислоты было возбуждено прокурором, был выполнен ряд следственных действий, связанных с бывшим мужем заявительницы, в отношении которого было вынесено постановление о применении принудительных мер медицинского характера. Были осуществлены и иные следственные действия, включая просмотр записей с двух видеокамер, расположенных в ближайших банках. Тем не менее власти так и не установили состав смеси, обнаруженной на одежде заявительницы и в контейнере. Не была проведена химическая или токсикологическая экспертиза, поскольку соответствующие органы власти либо не располагали необходимым специальным оборудованием, либо не обладали компетенцией для направления запросов о проведении экспертизы. В этой связи Европейскому Суду трудно было принять тот факт, что следственное действие, имевшее ключевое значение для расследования дела, а именно назначение судебной экспертизы с целью определения состава вещества, которым заявительнице были причинены телесные повреждения, не было осуществлено с должной безотлагательностью и решимостью. Таким образом, власти Албании несли ответственность за разрешение вопросов компетенции или за создание специальных учреждений для проведения необходимых исследований, которые являлись решающими для продолжения расследования и отвечали бы требованиям статьи 2 Конвенции в ее процессуально-правовом аспекте.
Обстоятельства нападения на заявительницу, которые имели все признаки преступления, совершенного по гендерному признаку, должны были побудить власти Албании действовать с особой тщательностью при проведении расследования. Если существовало подозрение о том, что нападение на человека могло иметь под собой гендерную основу, особенно важно, чтобы расследование было проведено быстро и эффективно.
Окончательное решение по данному вопросу, постановление о прекращении расследования, которое не подлежало обжалованию, не содержало конкретного ответа на вопрос о составе вещества, с которым напали на заявительницу, найденного на одежде заявительницы и в брошенном контейнере. Более того, несмотря на неоднократные ходатайства заявительницы сообщить ей о ходе расследования, ей в ответ так и не было предоставлено какой-либо информации или документов. В связи с этим заявительница не могла обжаловать непроведение каких-либо следственных действий или просить власти их выполнить. Также в отсутствие установленной личности преступника заявительница не могла подать иск о возмещении вреда. Следовательно, расследование по данному делу не являлось эффективной реакцией властей Албании на факт нападения на заявительницу.
ПОСТАНОВЛЕНИЕ
По делу было допущено нарушение требований статьи 2 Конвенции (принято единогласно).
Европейский Суд также установил единогласно, что отсутствовало нарушение статьи 2 Конвенции в ее материально-правовом аспекте, поскольку в период, относившийся к обстоятельствам дела, в Албании существовало эффективное законодательство и поскольку до нападения заявительница не обратила внимание властей Албании на какую-либо опасность со стороны ее бывшего мужа, что повлекло бы обязанность властей применить меры пресечения или осуществить иные разумные действия для защиты жизни заявительницы.
КОМПЕНСАЦИЯ
В порядке применения статьи 41 Конвенции. Европейский Суд присудил заявительнице 12 000 евро в качестве компенсации морального вреда, требование о компенсации материального ущерба было отклонено.
Источник публикации: https://espchhelp.ru/blog/3627-tershana-protiv-albanii .
Judgment of the ECHR of August 04, 2020 in the case "Tershana v. Albania (Tershana v. Albania)" (aplication No. 48756/14).
In 2014, the applicant was assisted in the preparation of the aplication. The aplication was subsequently communicated to Albania.
The case successfully addressed an aplication about the lack of proper efforts on the part of the Albanian authorities in conducting an investigation into the acid attack on a woman. The case violated the requirements of article 2 of the Convention for the Protection of Human Rights and Fundamental Freedoms.
CIRCUMSTANCES OF THE CASE
The applicant suffered serious facial injuries as a result of an aggressive attack on her on the street of Tirana by an unknown person who used acid. Although the applicant suspected her ex-husband of doing so, the investigation did not reveal the identity of the perpetrator.
LEGAL ISSUES
Regarding compliance with article 2 of the Convention (procedural and legal aspect). The Court should have considered whether the investigation conducted by the Albanian authorities complied with the requirements of article 2 of the Convention in its procedural and legal aspect, taking into account the general situation of women in Albania, where the attack occurred, and the reaction of the authorities in investigating the incident.
Reports from international organizations on Albania regularly highlight the high level of violence against women in that country. Moreover, domestic reports seem to support the conclusion that violence against women was a widespread problem in Albania at the time. The reports of international organizations also note that these facts of violence in Albania were not always recorded, were not properly investigated, and the accused were not often identified and brought to criminal responsibility. Reports from international organizations have suggested that the Albanian police and public prosecutor's offices did not take an effective approach to violence against women on the basis of" social attitudes and cultural values", and that a climate of tolerance or impunity for perpetrators of such acts of violence prevailed in Albania. At the time of the attack on the applicant in the present complaint, there was a prima facie general situation in Albania that encouraged acts of violence against women.
If an attack on a person is carried out in a negative general climate in a country, the investigation of the facts of the attacks becomes even more important, and the investigative authorities should exercise greater care in conducting a comprehensive investigation to ensure the effective application of the law protecting the right to life.
The obligation to exercise such thoroughness in investigating, inter alia, acid attacks that, according to documents of the United Nations Committee on the Convention on the Elimination of All Forms of Discrimination against Women and other materials, may be part of the practice of "gender-based violence" against women, was re-outlined in its General Recommendation No. 19, adopted in 1992, according to which " States may also be held responsible for acts committed by private individuals, in, if these States do not take due care to prevent violations of rights or investigate acts of violence, punish perpetrators and pay compensation", and is reiterated in its General Recommendation No. 35 "On gender-based violence against women, intended to update General Recommendation No. 19", adopted in 2017.
A criminal case on the fact of the acid attack on the applicant was initiated by the prosecutor, and a number of investigative actions were carried out in connection with the applicant's ex-husband, in respect of whom a decision was issued on the application of compulsory medical measures. Other investigative actions were also carried out, including viewing recordings from two video cameras located in nearby banks. However, the authorities never determined the composition of the mixture found on the applicant's clothing and in the container. A chemical or toxicological examination was not carried out, as the relevant authorities either did not have the necessary special equipment or did not have the competence to send requests for an examination. In this connection, it was difficult for the Court to accept that the investigative action that was key to the investigation of the case, namely, the appointment of a forensic examination to determine the composition of the substance that caused the applicant's injuries, was not carried out with due urgency and determination. Thus, the Albanian authorities were responsible for resolving issues of competence or for setting up special institutions to conduct the necessary investigations, which were crucial for the continuation of the investigation and would meet the requirements of article 2 of the Convention in its procedural and legal aspect.
The circumstances of the attack on the applicant, which had all the hallmarks of a gender-based crime, should have prompted the Albanian authorities to act with particular care in conducting the investigation. If there was a suspicion that an attack on a person could be based on gender, it is especially important that the investigation is carried out quickly and effectively.
The final decision on this issue, the decision to terminate the investigation, which was not subject to appeal, did not contain a specific answer to the question of the composition of the substance with which the applicant was attacked, found on the applicant's clothes and in the abandoned container. Moreover, despite the applicant's repeated requests to inform her of the progress of the investigation, she was never provided with any information or documents in response. In this regard, the applicant could not appeal against the failure to carry out any investigative actions or ask the authorities to carry them out. Also, in the absence of an established identity of the offender, the applicant could not file a claim for damages. Consequently, the investigation in this case did not constitute an effective response by the Albanian authorities to the attack on the applicant.
RESOLUTION
The case involved a violation of the requirements of article 2 of the Convention (adopted unanimously).
The Court also found unanimously that there had been no violation of article 2 of the Convention in its substantive aspect, since effective legislation existed in Albania during the period relevant to the circumstances of the case, and since, prior to the attack, the applicant had failed to draw the attention of the Albanian authorities to any danger from her ex-husband, which would have entailed the obligation of the authorities to apply preventive measures or take other reasonable actions to protect the applicant's life.
COMPENSATION
In the application of article 41 of the Convention. The Court awarded the applicant EUR 12,000 in respect of non-pecuniary damage, but the claim for pecuniary damage was rejected.
Publication source: https://espchhelp.ru/blog/3626-tershana-v-albania .
Gjykimi i ECHR të gushtit 04, 2020 në rastin "Tershana kundër Shqipërisë (Tershana kundër Shqipërisë)" (ankesa Numër 48756/14).
Më 2014, aplikuesi u ndihmua në përgatitjen e ankesës. Ankesa më pas u komunikua Në Shqipëri.
Rasti ju drejtua me sukses një ankese rreth mungesës së përpjekjeve të duhura nga ana e autoriteteve shqiptare në kryerjen e një hetimi në sulmin e acidit ndaj një gruaje. Rasti shkeli kërkesat e nenit 2 të Konventës për Mbrojtjen e Të Drejtave Të Njeriut dhe Lirive Bazë.
RRETHANAT E RASTIT
Aplikanti pësoi plagë serioze në fytyrë si rezultat i një sulmi agresiv ndaj saj në rrugën E Tiranës nga një person i panjohur që përdori acid. Megjithëse aplikanti dyshonte për ish-bashkëshortin e saj për ta bërë këtë, hetimi nuk zbuloi identitetin e autorit të krimit.
ÇËSHTJET LIGJORE
Lidhur me përputhjen me nenin 2 të Konventës (aspekti procedurial dhe ligjor). Gjykata duhet të konsiderohet nëse hetimet e ndërmarra nga autoritetet shqiptare në përputhje me kërkesat e nenit 2 të Konventës në e saj procedurale dhe ligjore aspekt, duke pasur parasysh situatën e përgjithshme e grave në Shqipëri, ku në sulm ka ndodhur, dhe reagimi i autoriteteve në hetimin e incidentit.
Raportet nga organizatat ndërkombëtare mbi Shqipërinë theksojnë rregullisht nivelin e lartë të dhunës kundër grave në atë vend. Për më tepër, raportet vendase duket se mbështesin përfundimin se dhuna kundër grave ishte një problem i përhapur në Shqipëri atë kohë. Raportet e organizatave ndërkombëtare vënë gjithashtu në dukje se këto fakte dhune në Shqipëri nuk janë regjistruar kurdoherë, nuk janë hetuar siç duhet dhe të akuzuarit nuk janë identifikuar shpesh dhe sjellë në përgjegjësi penale. Njoftimet nga organizatat ndërkombëtare kanë sugjeruar se zyrat e policisë dhe prokurorisë publike shqiptare nuk morën një qasje efektive ndaj dhunës ndaj grave mbi bazën e" qëndrimeve sociale dhe vlerave kulturore" dhe se në Shqipëri mbizotëroi një klimë tolerance apo mosndëshkimi për keqbërësit e akteve të tilla të dhunës. Në kohën e sulmit ndaj aplikantit në ankesën e tanishme, kishte një situatë të përgjithshme të fytyrës së parë në Shqipëri që inkurajonte aktet e dhunës kundër grave.
Nëse një sulm mbi një person është kryer në një negative të përgjithshme të klimës në një vend, hetimin e fakteve të sulmeve të bëhet edhe më i rëndësishëm, dhe organet hetuese duhet të ushtrojë kujdesin më të madh në kryerjen e një hetim të plotë për të siguruar që zbatimi efektiv i ligjit për mbrojtjen e të drejtës për jetën.
Detyrimi për të ushtruar të tillë ndërgjegje në hetimin, ndër të tjera, acid sulmeve që, sipas dokumenteve të Kombeve të Bashkuara, Komitetit të Konventës mbi Eliminimin e të Gjitha Formave të Diskriminimit kundër Grave dhe materiale të tjera, mund të jenë pjesë e praktikës të "dhunës me bazë gjinore" kundër grave, u ri-theksohet në Rekomandimin e vet të Përgjithshëm Nr 19, miratuar në vitin 1992, sipas të cilit " Shtetet mund të mbahen përgjegjës për aktet e kryera nga individët privatë, në, nëse këto Shtete nuk kujdesen për të parandaluar shkeljet e të drejtave ose të hetuar aktet e dhunës, të dënojë autorët dhe të paguajë kompensim", dhe është theksuar në Rekomandimin e vet të Përgjithshëm Nr 35 "me bazë gjinore e dhunës kundër grave, të destinuara për të rinovuar Rekomandimin e Përgjithshëm Nr 19", i miratuar në vitin 2017.
Një rast penal mbi faktin e sulmit të acidit ndaj aplikuesit u nis nga prokurori dhe një numër veprimesh hetuese u kryen në lidhje me ish-burrin e aplikantit, lidhur me të cilin u lëshua një vendim mbi zbatimin e masave të detyrueshme mjekësore. U kryen gjithashtu veprime të tjera hetuese, duke përfshirë shikimin e regjistrimeve nga dy video kamera të vendosura në bankat pranë. Megjithatë, autoritetet nuk përcaktuan kurrë përbërjen e përzjerjes gjetur në rrobat e aplikantit dhe në kontejner. Një ekzaminim kimik apo toksikologjik nuk u krye, pasi autoritetet e duhura ose nuk kishin pajisjet e nevojshme të posaçme ose nuk kishin kompetencën për të dërguar kërkesa për një shqyrtim. Në lidhje me këtë, ajo ishte e vështirë për Gjykatën të pranojmë se hetimore veprim që ishte kyç për hetimin e çështjes, domethënë, emërimin e një ekzaminimi mjeko-ligjore për të përcaktuar përbërjen e substancës që i bëri kërkuesit të lëndimeve, nuk ishte kryer me të për shkak të urgjencës dhe vendosmëri. Kështu, autoritetet shqiptare janë përgjegjëse për zgjidhjen e çështjeve të kompetencës së tyre ose për ngritjen e institucioneve speciale për të kryer hetimet e nevojshme, të cilat ishin vendimtare për vazhdimin e hetimit dhe do t'i plotësonte kërkesat e nenit 2 të Konventës në e saj procedurale dhe ligjore aspekt.
Rrethanat e sulmit ndaj aplikantit, i cili kishte të gjitha karakteristikat e një krimi me bazë gjinore, duhet t'i kishin bërë autoritetet shqiptare të vepronin me kujdes të veçantë në kryerjen e hetimit. Po të kishte një dyshim se një sulm ndaj një personi mund të bazohej në gjininë, është veçanërisht e rëndësishme që hetimi të kryhet shpejt dhe efektivisht.
Vendimi përfundimtar mbi këtë çështje, vendimi për të përfunduar hetimin, i cili nuk ishte subjekt i apelit, nuk përmbante një përgjigje të posaçme ndaj çështjes së përbërjes së substancës me të cilën u sulmua aplikuesi, gjetur në rrobat e aplikantit dhe në kontejnerin e braktisur. Për më tepër, pavarësisht nga kërkesat e përsëritura të aplikantit për ta informuar atë për përparimin e hetimit, ajo nuk u ofrua kurrë me ndonjë informacion apo dokument në përgjigje. Lidhur me këtë, aplikanti nuk mund të apelonte kundër dështimit për të kryer ndonjë veprim hetimor apo t'u kërkonte autoriteteve t'i kryenin ato. Gjithashtu, në mungesë të një identiteti të përcaktuar të shkelësit, aplikanti nuk mund të paraqesë një pretendim për dëmet. Rrjedhimisht, hetimi në këtë rast nuk përbënte një përgjigje efektive nga autoritetet shqiptare ndaj sulmit ndaj aplikantit.
KUALITETI
Rasti përfshiu një shkelje të kërkesave të nenit 2 të Konventës (miratuar njëzëri).
Gjykata gjithashtu konstatoi se në mënyrë unanime se kishte pasur shkelje të nenit 2 të Konventës në saj aspekti përmbajtësor, që legjislacionit në fuqi ekzistuar në Shqipëri gjatë periudhës përkatëse për rrethanat e rastit, dhe që, para sulmit, kërkuesi nuk kishte arritur të tërheqë vëmendjen e autoriteteve shqiptare për të ndonjë rrezik prej saj ish-burri, i cili do të kërkonte detyrimin e autoriteteve për të aplikojnë masa preventive apo të marrë veprime të tjera të arsyeshme për të mbrojtur të aplikuesit jetës.
KOMPENSIM
Në aplikimin e nenit 41 të Konventës. Gjykata i dha aplikantit eur 12,000 në lidhje me dëmin jo-qekular, por pretendimi për dëmtimin e përgjithshëm u kundërshtua.
Burim publikimi: https://espchhelp.ru/blog/3625-tershana-kunder-shqiperise .