Москва
+7-929-527-81-33
Вологда
+7-921-234-45-78
Вопрос юристу онлайн Юридическая компания ЛЕГАС Вконтакте

Дополнения от 24.09.2024 к практике в Комитетах ООН

Обновлено 24.09.2024 03:44

 

Дело "С.В.П. против Болгарии". Мнения Комитета по ликвидации дискриминации в отношении женщин от 12 октября 2012 года. Сообщение N 31/2011.

В 2011 году автору сообщения была оказана помощь в подготовке жалоб. Впоследствии жалоба была коммуницирована Болгарии.

Комитет счел, что в данном деле государство-участник не выполнило свою обязанность предпринять позитивные действия в соответствии со статьей 2 Конвенции и принять надлежащие положения уголовно-правового характера с целью эффективного наказания обвиняемого лица в изнасиловании и в сексуальном насилии и применить их на практике посредством проведения результативного расследования и уголовного преследования. Оно также не приняло законодательные меры, способные обеспечить поддержку и защиту потерпевшей в результате такого насилия, что представляло собой нарушение статьи 2 Конвенции о ликвидации всех форм дискриминации в отношении женщин.

Как усматривалось из текста Мнений, автор заявляла, что государство-участник не проявило должной оперативности в предоставлении эффективной защиты дочери автора от сексуального насилия, жертвой которого она явилась, и его последствий. Автор утверждала, что государство-участник не обеспечило ее право на эффективное возмещение причиненного морального ущерба. К тому же в результате сексуального насилия права дочери автора на здоровье, включая репродуктивное здоровье и образование, были нарушены и могут нарушаться и впредь. Далее автор заявляла, что государство-участник не предоставило дочери автора надлежащих реабилитационных и консультативных услуг. Автор утверждала также, что государство-участник не приняло адекватных законодательных и политических мер с тем, чтобы защитить права ее дочери от опасности нового насилия со стороны преступника, поскольку он продолжал проживать в соседнем многоквартирном доме. Автор далее указывала, что правам ее дочери не обеспечена защита от стереотипного отношения к ней как к ребенку с ограниченными возможностями, пережившему сексуальное насилие, а также от бытующего в обществе восприятия сексуального насилия, жертвой которого она оказалась, в качестве легкой формы насилия, чему способствовало законодательство (пункт 3.2 Мнений).

Правовые позиции Комитета: в соответствии со статьей 2 Конвенции государства-участники несут обязательство ликвидировать дискриминацию в отношении женщин любого возраста, включая девочек. Комитет далее напоминает, что определение дискриминации, содержащееся в статье 1 Конвенции, охватывает насилие в отношении женщин, так как это - насилие, совершаемое над женщиной в силу того, что она - женщина, и оказывающее на женщин несоразмерное воздействие, а также что это определение включает действия, причиняющие ущерб или страдания физического, психического или полового характера, угрозу совершения таких действий, принуждение и другие формы ущемления свободы. Гендерное насилие может приводить к нарушениям конкретных положений Конвенции вне зависимости от того, содержат ли эти положения недвусмысленное упоминание о насилии. Комитет также ссылается на свою Общую рекомендацию N 19, согласно которой государства-участники должны принимать надлежащие и эффективные меры в целях искоренения всех форм насилия в отношении женщин: будь то со стороны государственных органов или частных лиц. Помимо этого на государства-участников в соответствии со статьей 2 Конвенции может быть возложена ответственность за деяния, совершаемые частными лицами, в том случае, если эти государства не проявляют должной заботы для предотвращения нарушения прав или же расследования актов насилия, наказания виновных и выплаты компенсации (пункт 9.3 Мнений).

Комитет напоминает, что статья 2 устанавливает обязательство государств-участников предоставлять правовую защиту и отменять или изменять дискриминационные законы и нормы в качестве части политики ликвидации дискриминации в отношении женщин и обязательство принимать меры для изменения или отмены действующих законов, постановлений, обычаев и практики, которые представляют собой дискриминацию в отношении женщин (пункт 9.4 Мнений).

Комитет напоминает, что гендерное насилие является исключительно серьезной проблемой для здоровья женщин и что государства-участники должны обеспечивать принятие и эффективное применение законов и политики, включая правила оказания медицинской помощи и процедуры, касающиеся пребывания в больнице, в целях борьбы против насилия в отношении женщин и сексуальных надругательств над девочками и оказания надлежащих медицинских услуг; гендерно ориентированную профессиональную подготовку с тем, чтобы медицинские работники могли выявлять и устранять вредные для здоровья последствия насилия по признаку пола (пункт 9.10 Мнений).

Комитет отмечает, что статья 15 Конвенции закрепляет принцип равенства перед законом и что в соответствии с этой статьей Конвенция предписывает обеспечивать защиту статуса женщин перед законом, будь то заявителя, свидетеля или жертвы, и что вышеизложенное включает право на адекватную компенсацию в случаях насилия, в том числе сексуального насилия (пункт 9.11 Мнений).

Оценка Комитетом фактических обстоятельств дела: дочь автора сообщения в 2004 году стала жертвой акта сексуального насилия; уголовное дело в отношении исполнителя этого преступления было возбуждено лишь 17 апреля 2006 года, то есть по прошествии почти 2 лет со дня совершения преступления; производство по делу было прекращено в июне 2006 года после одобрения судом соглашения между прокурором и обвиняемым, которое предусматривало отсрочку исполнения приговора и не обеспечивало выплату компенсации за боль и страдания, перенесенные потерпевшей; решение суда по гражданским делам, обязавшего виновного выплатить компенсацию за "моральный ущерб", было вынесено лишь 5 февраля 2008 года после предъявления автором частного гражданского иска, то есть 4 года спустя после совершения акта сексуального насилия в отношении дочери автора сообщения; решение де-факто не могло быть исполнено с помощью механизмов, предусмотренных внутренним правом. Наряду с этим Комитет отметил утверждения автора сообщения о неспособности государства-участника обеспечить ее дочери защиту от последствий сексуального насилия, включая неспособность обеспечить выплату компенсации и реабилитацию, что равносильно ее дискриминации и препятствовала полному осуществлению ее прав человека, о том, что женщины и девочки в Болгарии гораздо чаще, нежели мужчины, страдают от сексуального насилия и отказа государства принять серьезные меры по борьбе с таким насилием, основными жертвами которого в Болгарии являются девочки, и о неспособности государства-участника обеспечить им право на эффективную компенсацию ущерба, причиненного в результате насилия (пункт 9.2 Мнений).

Комитет далее обратил внимание на то, что государство-участник не предоставило какого-либо объяснения причин, по которым акт сексуального насилия в отношении дочери автора преследовался в уголовном порядке по обвинению в развратных действиях, а не в изнасиловании или покушении на изнасилование. Комитет счел, что факты данного дела свидетельствовали об анальном проникновении сексуального характера, совершенном частью тела исполнителя деяния, а также о покушении на изнасилование. Комитет отметил: в отношении исполнителя деяния было возбуждено уголовное дело по статье 149 Уголовного кодекса, совершенное деяние не квалифицировалось в качестве тяжкого преступления и что наказание за такие акты сексуального насилия не было равнозначно наказанию, назначаемому по статье 152 Уголовного кодекса за изнасилование или покушение на изнасилование, и в данном деле существовала и была использована возможность достижения мирового соглашения. Комитет с озабоченностью установил, что обвиняемому было назначено наказание в виде лишения свободы сроком на 3 года с отсрочкой исполнения приговора и это наказание оказалось значительно ниже установленного законом максимального предела. Комитет счел: в данном деле государство-участник не выполнило свою обязанность предпринять позитивные действия в соответствии со статьей 2 Конвенции и принять надлежащие положения уголовно-правового характера с целью эффективного наказания изнасилования и сексуального насилия и применить их на практике посредством проведения результативного расследования и уголовного преследования обвиняемого. Оно также не приняло законодательные меры, способные обеспечить поддержку и защиту потерпевшей в результате такого насилия, что представляет собой нарушение статьи 2 Конвенции (пункт 9.5 Мнений).

Комитет отметил, что в 2006 году государство-участник внесло изменение в статью 149 Уголовного кодекса, квалифицировав деяния, перечисленные в части 1 статьи 149 Уголовного кодекса, в качестве "тяжких преступлений", и что по обвинениям, выдвинутым на основании этой статьи, невозможно достижение мирового соглашения. Вместе с тем Комитет указал на то, что, несмотря на эти законодательные изменения, наказание за деяние, предусмотренное статьей 149 Уголовного кодекса, все еще остается более мягким, нежели наказание за изнасилование или покушение на изнасилование, и что преступления против половой неприкосновенности продолжают преследоваться как "развратные действия". Комитет далее подчеркнул: в соответствии со статьей 158 Уголовного кодекса преступления, предусмотренные статьями 149 - 151 и 153, не наказывались или назначенное за их совершение наказание не отбывалось, если до вступления приговора в законную силу между мужчиной и женщиной заключался брак. Вышеупомянутые статьи охватывали случаи развратных действий и изнасилования. Комитет счел, что такие законодательные положения не соответствовали положениям Конвенции, и напомнил, что в своих заключительных замечаниях по итогам рассмотрения объединенных четвертого - седьмого периодических докладов Болгарии он рекомендовал отменить статью 158 Уголовного кодекса. Комитет установил, что государство-участник не пересмотрело и не отменило упомянутое положение закона в свете своих обязательств по статье 2 Конвенции. Комитет далее отметил - указанное положение отражает вредные гендерные стереотипы, противоречащие статье 5 Конвенции (пункт 9.6 Мнений).

Комитет также подчеркнул, что действующее законодательство не предусматривало никаких механизмов защиты жертв сексуального насилия от повторной виктимизации, поскольку лица, виновные в совершении таких деяний, возвращались в общество после завершения уголовного судопроизводства, и что не существовало какого-либо правового механизма, такого, как защитительный и/или ограничительный приказ, для обеспечения защиты потерпевших. Комитет пришел к выводу: отсутствие подобных положений привело к нарушению прав дочери автора ввиду несоблюдения положений статьи 2 в совокупности со статьей 3 и пунктом 1 статьи 5 Конвенции (пункт 9.7 Мнений).

Комитет также принял к сведению представление государства-участника об осуществлении им различных программ в целях поощрения равенства женщин и мужчин в обществе, однако указал, что государство-участник не предоставило какой-либо информации о связи этих программ с положением девочек - жертв сексуального насилия и в особенности с делом дочери автора. В частности, не было представлено никакой информации о мерах по борьбе с сексуальным насилием в отношении женщин и девочек и по ликвидации последствий такого насилия, затрагивающих осуществление закрепленных в Конвенции прав. В связи с этим Комитет счел, что государство-участник нарушило права дочери автора сообщения применительно к статьям 2 и 15 Конвенции (пункт 9.8 Мнений).

Комитет также отметил, что государство-участник не представило никаких объяснений по поводу длительности досудебного разбирательства и, в частности, не ответило на вопрос, почему до предъявления обвинения совершившему деяние лицу прошло почти 2 года. Комитет установил: несмотря на наличие решения суда по гражданским делам, вынесенного в пользу потерпевшей, на сегодняшний день она не получила адекватной денежной компенсации за причиненные ей боль и страдания и что созданные государством-участником правовые механизмы, как представляется, не способны были обеспечить ей получение такой компенсации (пункт 9.9 Мнений).

Представленные автором документы свидетельствуют о том, что до сегодняшнего дня ее дочь получила сумму, эквивалентную 500 евро, хотя автор и ее муж истратили 3000 левов (1500 евро) только в рамках исполнительной процедуры.

Комитет принял к сведению жалобы автора, в соответствии с которыми: государство-участник не обеспечило принятие правовых и политических мер, включая правила оказания медицинской помощи и процедуры, касающиеся пребывания в больнице, в целях борьбы против насилия в отношении женщин и сексуальных надругательств над девочками, а также надлежащие медицинские услуги; государство-участник не обеспечило профессиональную подготовку персонала по особым случаям сексуального насилия; в результате насилия, пережитого дочерью автора, с медицинской точки зрения она считалась лицом с ограниченными возможностями; государство-участник не обеспечило оказание надлежащих особых медицинских услуг. Комитет также учел заявление государства-участника о том, что социальные работники из служб "защиты детей" инициировали по месту жительства "наблюдение за ребенком" в ходе судебного разбирательства, что согласно поставленному диагнозу девочка включена в категорию лиц с ограниченными возможностями, что ее перевели в специальную школу для таких детей и что с ребенком проводил работу школьный психолог. Вместе с тем Комитет обратил внимание: автор оспорила утверждение о том, что социальные работники занимались делом ее дочери. Комитет далее констатировал, что государство-участник не представило информации в отношении каких-либо правил оказания медицинской помощи ребенку и процедур, касающихся пребывания в больнице, или медицинских услуг, предоставленных дочери автора сообщения непосредственно после совершения акта сексуального насилия, жертвой которого она явилась, и что весьма скудная информация была представлена в отношении оказанных потерпевшей медицинских услуг для устранения долгосрочных последствий насилия. Комитет пришел к выводу о том, что государство-участник не смогло обеспечить исполнения и применения политики, включая правила оказания медицинской помощи и процедуры, касающиеся пребывания в больнице, для устранения последствий сексуального насилия, пережитого потерпевшей, и что оно не обеспечило оказание надлежащих медицинских услуг в ее случае, и в связи с этим считает, что государство-участник нарушило права дочери автора сообщения применительно к статье 12 Конвенции (пункт 9.10 Мнений).

В отношении жалобы автора на нарушение прав ее дочери по статье 15 Конвенции Комитет отметил представление государства-участника, согласно которому суд по гражданским делам вынес решение в пользу истца и присудил выплату компенсации в счет возмещения морального ущерба дочери автора, однако отметил, что государство-участник не обеспечило эффективное исполнение этого судебного решения. Комитет указал на то, что государство-участник не обеспечило наличие надежной системы, позволяющей выплачивать эффективную компенсацию жертвам сексуального насилия, в том числе компенсацию морального ущерба, и что в государстве-участнике не существовало какой-либо схемы правовой помощи в рамках исполнительной процедуры даже для жертв, которые входят в категорию лиц с ограниченными возможностями из-за пережитого сексуального насилия, таких, как дочь автора сообщения. В связи с этим Комитет резюмировал, что право жертвы на эффективную компенсацию нанесенного морального ущерба по пункту 1 статьи 15 в совокупности с статьей 2 Конвенции было нарушено (пункт 9.11 Мнений).

Выводы Комитета: государство-участник не выполнило свои обязательства и таким образом нарушило права дочери автора сообщения по статье 2 в совокупности со статьями 1, 3, 5, 12 и 15 Конвенции (пункт 10 Мнений).

 

Источник публикации: https://espchhelp.ru/koon/blog-koon/5109-12-sentyabrya-2012-goda-vyigrano-delo-v-komitete-oon-po-likvidatsii-diskriminatsii-v-otnoshenii-zhenshchin .

 

 

The case of S.V.P. v. Bulgaria. Opinions of the Committee on the Elimination of Discrimination against Women dated October 12, 2012. Communication No. 31/2011.

In 2011, the author of the communication was assisted in the preparation of complaints. Subsequently, the complaint was communicated to Bulgaria.

The Committee considered that in the present case the State party had failed to comply with its obligation to take positive action in accordance with article 2 of the Convention and to adopt appropriate criminal provisions with a view to effectively punishing the accused of rape and sexual violence and to put them into practice through effective investigation and prosecution. It also failed to take legislative measures capable of providing support and protection to victims of such violence, which constituted a violation of article 2 of the Convention on the Elimination of All Forms of Discrimination against Women.

As could be seen from the text of the Opinions, the author claimed that the State party had failed to act promptly in providing effective protection to the author's daughter from the sexual violence of which she was a victim and its consequences. The author claimed that the State party had failed to ensure her right to effective compensation for the moral damage caused. In addition, as a result of sexual violence, the rights of the author's daughter to health, including reproductive health and education, have been violated and may continue to be violated. The author further claimed that the State party had not provided the author's daughter with adequate rehabilitation and counselling services. The author also claimed that the State party had not taken adequate legislative and policy measures to protect her daughter's rights from the risk of further violence from the perpetrator, since he continued to live in a nearby apartment building. The author further pointed out that her daughter's rights were not protected from stereotypical attitudes towards her as a child with disabilities who had experienced sexual violence, as well as from the perception in society of sexual violence, of which she was a victim, as a mild form of violence, which was facilitated by legislation (paragraph 3.2 of the Opinions).

The Committee's legal position: In accordance with article 2 of the Convention, States parties have an obligation to eliminate discrimination against women of all ages, including girls. The Committee further recalls that the definition of discrimination contained in article 1 of the Convention covers violence against women, as it is violence committed against a woman because she is a woman and has a disproportionate impact on women, and that this definition includes acts causing harm or suffering to the physical, mental or of a sexual nature, the threat of committing such acts, coercion and other forms of infringement of freedom. Gender-based violence can lead to violations of specific provisions of the Convention, regardless of whether these provisions explicitly mention violence. The Committee also recalls its general recommendation No. 19, according to which States parties should take appropriate and effective measures to eliminate all forms of violence against women, whether by public authorities or private individuals. In addition, States parties, in accordance with article 2 of the Convention, may be held responsible for acts committed by private individuals if these States do not take due care to prevent violations of rights or investigate acts of violence, punish perpetrators and pay compensation (paragraph 9.3 of the Opinions).

The Committee recalls that article 2 establishes the obligation of States parties to provide legal protection and repeal or amend discriminatory laws and regulations as part of a policy to eliminate discrimination against women and the obligation to take measures to amend or repeal existing laws, regulations, customs and practices that constitute discrimination against women (paragraph 9.4 of the Opinions).

The Committee recalls that gender-based violence is an extremely serious problem for women's health and that States parties must ensure the adoption and effective application of laws and policies, including rules for medical care and procedures related to hospital stays, in order to combat violence against women and sexual abuse of girls and provide appropriate health services; gender-based professional training so that health workers can identify and address the harmful effects of gender-based violence (paragraph 9.10 of the Opinion).

The Committee notes that article 15 of the Convention enshrines the principle of equality before the law and that, in accordance with this article, the Convention prescribes the protection of women's status before the law, whether as a complainant, witness or victim, and that the above includes the right to adequate compensation in cases of violence, including sexual violence (paragraph 9.11 of the Opinion).

The Committee's assessment of the factual circumstances of the case: the author's daughter was the victim of an act of sexual violence in 2004; the criminal case against the perpetrator of this crime was initiated only on April 17, 2006, that is, almost 2 years after the commission of the crime; the proceedings were terminated in June 2006 after the court approved the agreement between the prosecutor and the accused, which provided for a postponement of the execution of the sentence and did not provide compensation for the pain and suffering suffered by the victim; The decision of the civil court, which ordered the perpetrator to pay compensation for "moral damage", was issued only on February 5, 2008, after the author filed a private civil claim, that is, 4 years after the commission of an act of sexual violence against the author's daughter; the decision could not de facto be enforced using the mechanisms provided for by the domestic law. the right one. In addition, the Committee noted the author's allegations of the State party's inability to provide her daughter with protection from the consequences of sexual violence, including the inability to provide compensation and rehabilitation, which amounted to discrimination against her and hindered the full enjoyment of her human rights, that women and girls in Bulgaria are much more likely than men to suffer from sexual violence violence and the refusal of the State to take serious measures to combat such violence, the main victims of which in Bulgaria are girls, and the failure of the State party to ensure their right to effective compensation for damage caused as a result of violence (paragraph 9.2 of the Opinion).

The Committee further drew attention to the fact that the State party has not provided any explanation for why the act of sexual violence against the author's daughter was prosecuted on charges of indecent assault, and not rape or attempted rape. The Committee considered that the facts of the present case testified to anal penetration of a sexual nature committed by a part of the body of the perpetrator of the act, as well as an attempted rape. The Committee noted that a criminal case was initiated against the perpetrator of the act under article 149 of the Criminal Code, the committed act was not qualified as a serious crime and that the punishment for such acts of sexual violence was not equivalent to the punishment imposed under article 152 of the Criminal Code for rape or attempted rape, and in this case there was and was used the opportunity reaching a settlement agreement. The Committee found with concern that the accused was sentenced to imprisonment for a period of 3 years with a suspended sentence and this punishment turned out to be significantly below the maximum limit established by law. The Committee considered that in the present case, the State party had failed to comply with its obligation to take positive action in accordance with article 2 of the Convention and to adopt appropriate criminal provisions to effectively punish rape and sexual violence and to put them into practice through effective investigation and prosecution of the accused. It has also failed to take legislative measures capable of providing support and protection to the victim of such violence, which constitutes a violation of article 2 of the Convention (paragraph 9.5 of the Opinions).

The Committee noted that in 2006 the State party amended article 149 of the Criminal Code to classify the acts listed in article 149, paragraph 1, of the Criminal Code as "serious crimes" and that it was impossible to reach an amicable agreement on charges brought under this article. However, the Committee pointed out that, despite these legislative changes, the punishment for the act provided for in article 149 of the Criminal Code still remains more lenient than the punishment for rape or attempted rape, and that crimes against sexual integrity continue to be prosecuted as "lewd acts". The Committee further stressed that, in accordance with article 158 of the Criminal Code, the crimes provided for in articles 149-151 and 153 were not punished or the punishment imposed for their commission was not served if a marriage was concluded between a man and a woman before the sentence entered into force. The above-mentioned articles covered cases of indecent assault and rape. The Committee considered that such legislative provisions were not in line with the provisions of the Convention and recalled that in its concluding observations following the consideration of the combined fourth to seventh periodic reports of Bulgaria, it recommended the repeal of article 158 of the Criminal Code. The Committee found that the State party had not revised or repealed the said provision of the law in the light of its obligations under article 2 of the Convention. The Committee further noted that this provision reflects harmful gender stereotypes contrary to article 5 of the Convention (paragraph 9.6 of the Opinions).

The Committee also stressed that the current legislation did not provide for any mechanisms to protect victims of sexual violence from re-victimization, since the perpetrators of such acts returned to society after the completion of criminal proceedings, and that there was no legal mechanism, such as a protective and/or restrictive order, to ensure the protection of victims. The Committee concluded that the absence of such provisions led to a violation of the rights of the author's daughter due to non-compliance with the provisions of article 2 in conjunction with article 3 and article 5, paragraph 1, of the Convention (paragraph 9.7 of the Opinions).

The Committee also took note of the State party's submission on its implementation of various programmes to promote equality between women and men in society, but indicated that the State party had not provided any information on the relationship of these programmes to the situation of girl victims of sexual violence, and in particular to the case of the author's daughter. In particular, no information was provided on measures to combat sexual violence against women and girls and to eliminate the consequences of such violence affecting the enjoyment of the rights enshrined in the Convention. In this regard, the Committee considered that the State party had violated the rights of the author's daughter in relation to articles 2 and 15 of the Convention (paragraph 9.8 of the Views).

The Committee also noted that the State party had not provided any explanation regarding the length of the pre-trial proceedings and, in particular, had not answered the question of why almost 2 years had passed before the perpetrator was charged. The Committee established: Despite the existence of a civil court decision in favor of the victim, to date she has not received adequate monetary compensation for the pain and suffering caused to her and that the legal mechanisms established by the State party did not seem able to ensure that she received such compensation (paragraph 9.9 of the Opinions).

The documents submitted by the author indicate that to date her daughter has received an amount equivalent to 500 euros, although the author and her husband spent BGN 3,000 (1,500 euros) only as part of the enforcement procedure.

The Committee has taken note of the author's complaints, according to which: the State party has not ensured the adoption of legal and policy measures, including rules of medical care and procedures related to hospital stay, in order to combat violence against women and sexual abuse of girls, as well as adequate medical services; the State party has not provided professional training for staff in special cases of sexual violence; As a result of the violence experienced by the author's daughter, she was considered medically disabled; the State party did not provide adequate special medical services. The Committee also took into account the State party's statement that social workers from the child protection services initiated "child monitoring" at the place of residence during the trial, that according to the diagnosis the girl was included in the category of persons with disabilities, that she was transferred to a special school for such children and that the child was a job as a school psychologist. However, the Committee noted that the author disputed the allegation that social workers were involved in her daughter's case. The Committee further noted that the State party had not provided information on any rules for the provision of medical care to the child and procedures related to hospital stay, or medical services provided to the author's daughter immediately after the commission of the act of sexual violence of which she was a victim, and that very little information had been provided regarding the services provided to the victim medical services to address the long-term effects of violence. The Committee concluded that the State party had failed to enforce and apply policies, including rules of medical care and hospital stay procedures, to address the consequences of sexual violence experienced by the victim and that it had failed to provide adequate medical services in her case, and therefore considers that the State party violated the rights of the author's daughter in relation to article 12 of the Convention (paragraph 9.10 of the Opinion).

With regard to the author's complaint of a violation of her daughter's rights under article 15 of the Convention, the Committee noted the State party's submission that the civil court ruled in favor of the plaintiff and awarded compensation for moral damages to the author's daughter, but noted that the State party had not effectively enforced this judgment. The Committee pointed out that the State party had not ensured that a reliable system was in place to provide effective compensation to victims of sexual violence, including compensation for moral damage, and that there was no legal aid scheme in the State party under the executive procedure, even for victims who fall into the category of persons with disabilities because of the experience of sexual abuse, such as the daughter of the author of the message. In this regard, the Committee concluded that the victim's right to effective compensation for non-pecuniary damage under article 15, paragraph 1, in conjunction with article 2 of the Convention, had been violated (paragraph 9.11 of the Opinions).

The Committee's conclusions: The State party has failed to comply with its obligations and thus violated the rights of the author's daughter under article 2 in conjunction with articles 1, 3, 5, 12 and 15 of the Convention (paragraph 10 of the Views).

 

Source of the publication: https://espchhelp.ru/koon/blog-koon/5110-on-september-12-2012-the-case-was-won-in-the-un-committee-on-the-elimination-of-discrimination-against-women .

 

 

S.V.P.诉保加利亚案。 2012年10月12日消除对妇女歧视委员会的意见。 第31/2011号来文。

2011年,来文提交人在准备投诉方面得到了协助。 随后,将申诉转达保加利亚。

委员会认为,在本案中,缔约国未能履行其义务,根据《公约》第2条采取积极行动,并通过适当的刑事条款,以有效惩罚强奸和性暴力的被告,并通过有效的调查和起诉将其付诸实施。 它也没有采取能够向这种暴力行为的受害者提供支持和保护的立法措施,这违反了《消除对妇女一切形式歧视公约》第2条。

从意见案文中可以看出,提交人声称,缔约国未能迅速采取行动,为提交人的女儿提供有效保护,使其免受性暴力及其后果的侵害。 提交人声称,缔约国未能确保她有权就所造成的精神损害获得有效赔偿。 此外,由于性暴力,提交人女儿的健康权利,包括生殖健康和教育权利受到侵犯,并可能继续受到侵犯。 提交人还声称,缔约国没有向提交人的女儿提供适当的康复和咨询服务。 提交人还声称,缔约国没有采取适当的立法和政策措施来保护她女儿的权利,使其免受犯罪者进一步暴力的危险,因为他继续住在附近的公寓楼里。 提交人进一步指出,她的女儿的权利没有受到保护,不受对她作为一个遭受性暴力的残疾儿童的陈规定型态度的影响,也不受社会对性暴力的看法的影响,因为她是性暴力的受害者,这是一种温和的暴力形式,立法促进了这一点(《意见》第3.2段)。

委员会的法律立场:根据《公约》第2条,缔约国有义务消除对所有年龄妇女,包括女孩的歧视。 委员会还回顾,《公约》第1条所载的歧视定义包括对妇女的暴力行为,因为这是因为妇女是妇女而对妇女实施的暴力行为,对妇女的影响过大,这一定义包括对身心或性性质造成伤害或痛苦的行为、实施这种行为的威胁、胁迫和其他形式的侵犯自由的行为。 基于性别的暴力会导致违反《公约》的具体规定,无论这些规定是否明确提到暴力。 委员会还回顾其第19号一般性建议,根据该建议,缔约国应采取适当和有效措施,消除一切形式的暴力侵害妇女行为,无论是公共当局还是个人。 此外,缔约国可根据《公约》第2条,对个人所犯的行为负责,如果这些国家不适当注意防止侵犯权利或调查暴力行为、惩罚肇事者和支付赔偿(《意见》第9.3段)。

委员会回顾,第2条规定,缔约国有义务提供法律保护,废除或修订歧视性法律和条例,作为消除对妇女歧视政策的一部分,并有义务采取措施修订或废除构成对妇女歧视的现行法律、条例、习俗和惯例(《意见》第9.4段)。

委员会回顾,基于性别的暴力对妇女健康是一个极其严重的问题,缔约国必须确保通过和有效实施法律和政策,包括有关医疗和住院程序的规则,以打击对妇女的暴力行为和对女孩的性虐待,并提供适当的保健服务; 基于性别的专业培训,以便卫生工作者能够识别和解决基于性别的暴力的有害影响(《意见》第9.10段)。

委员会注意到,《公约》第15条载有法律面前人人平等的原则,根据该条,《公约》规定保护妇女在法律面前的地位,无论是作为申诉人、证人还是受害者,上述规定包括在包括性暴力在内的暴力案件中获得充分赔偿的权利(《意见》第9.11段)。

委员会对案件事实情况的评估:提交人的女儿是2004年性暴力行为的受害者;对这一罪行的肇事者的刑事案件是在2006年4月17日,即犯罪发生近2年后才开始的;在法院批准检察官和被告之间的协议后,诉讼程序于2006年6月终止,该协议规定推迟执行判决,并没有为受害者所遭受的痛苦和痛苦提供赔偿; 民事法庭的裁决命令行为人支付"精神损害"的赔偿,是在提交人提出私人民事诉讼后,即在对提交人的女儿实施性暴力行为4年后才于2008年2月5日作出的;这项裁决实际上不能使用国内法规定的机制来执行。 正确的。 此外,委员会注意到提交人指称,缔约国没有能力向她的女儿提供保护,使其免受性暴力的后果,包括没有能力提供补偿和康复,这构成对她的歧视,妨碍她充分享受人权,保加利亚的妇女和女孩比男子更容易遭受性暴力暴力,国家拒绝采取严肃措施打击这种暴力,而这种暴力的主要受害者是女孩, 以及缔约国未能确保他们有权对暴力造成的损害获得有效赔偿(意见第9.2段)。

委员会还提请注意,缔约国没有提供任何解释,说明为什么对提交人女儿的性暴力行为是以非礼性攻击而不是强奸或强奸未遂的罪名被起诉。 委员会认为,本案的事实证明,该行为的肇事者身体的一部分犯下了性性质的肛门渗透,以及强奸未遂。 委员会注意到,根据《刑法典》第149条对该行为的实施者提起了刑事诉讼,所犯的行为不被定性为严重罪行,对这种性暴力行为的惩罚并不等同于《刑法典》第152条对强奸或强奸未遂所施加的惩罚,在这种情况下,存在并利用了达成和解协议的机会。 委员会关切地发现,被告被判处3年徒刑,缓期执行,这一刑罚大大低于法律规定的最高限度。 委员会认为,在本案中,缔约国未能履行其义务,根据《公约》第2条采取积极行动,并通过适当的刑事条款有效惩罚强奸和性暴力,并通过对被告的有效调查和起诉将其付诸实施。 它也没有采取能够向这种暴力的受害者提供支持和保护的立法措施,这构成了违反《公约》第2条的行为(《意见》第9.5段)。

委员会注意到,2006年,缔约国修订了《刑法》第149条,将《刑法》第149条第1款所列行为列为"严重罪行",无法就根据该条提出的指控达成友好协议。 然而,委员会指出,尽管有这些立法修改,但对《刑法》第149条规定的行为的惩罚仍然比对强奸或强奸未遂的惩罚更为宽松,侵犯性完整的罪行继续被作为"猥亵行为"起诉。 委员会进一步强调,根据《刑法》第158条,如果在判决生效之前男女之间缔结婚姻,则不惩罚第149-151条和第153条规定的罪行,也不执行对其实施的惩罚。 上述条款涉及非礼和强奸案件。 委员会认为,这些立法规定不符合《公约》的规定,并回顾在审议了保加利亚第四次至第七次合并定期报告后的结论性意见中,委员会建议废除《刑法》第158条。 委员会认为,缔约国没有根据《公约》第2条规定的义务修订或废除该法律的上述规定。 委员会还注意到,这项规定反映了有害的性别陈规定型观念,违反了《公约》第5条(《意见》第9.6段)。

委员会还强调,目前的立法没有规定任何机制来保护性暴力受害者免遭再次受害,因为此类行为的肇事者在刑事诉讼结束后返回社会,而且没有任何法律机制,如保护和/或限制性命令,以确保对受害者的保护。 委员会的结论是,由于不遵守第二条与《公约》第三条和第五条第1款的规定(《意见》第9.7段),没有这种规定导致了对提交人女儿权利的侵犯。

委员会还注意到缔约国提交的关于执行各种促进社会男女平等方案的资料,但表示缔约国没有提供任何资料,说明这些方案与性暴力受害女童的情况,特别是与提交人女儿的情况之间的关系。 特别是,没有提供资料说明采取措施打击对妇女和女孩的性暴力行为,并消除这种暴力影响到享受《公约》所载权利的后果。 在这方面,委员会认为,缔约国侵犯了提交人女儿与《公约》第2条和第15条有关的权利(《意见》第9.8段)。

委员会还注意到,缔约国没有就预审程序的长度作出任何解释,特别是没有回答为什么在对肇事者提出指控之前已经过了将近两年的问题。 委员会确定:尽管有一项有利于受害者的民事法庭裁决,但迄今为止,她还没有就给她造成的痛苦和痛苦获得足够的金钱赔偿,而且缔约国建立的法律机制似乎无法确保她得到这种赔偿(《意见》第9.9段)。

提交人提交的文件表明,迄今为止,她的女儿收到了相当于500欧元的金额,尽管提交人和她的丈夫仅作为执行程序的一部分花费了3,000瑞士法郎(1,500欧元)。

委员会注意到提交人的申诉,其中说:缔约国没有确保采取法律和政策措施,包括医疗规则和与住院有关的程序,以打击对妇女的暴力行为和对女孩的性虐待,以及适当的医疗服务;缔约国没有为处理性暴力特殊案件的工作人员提供专业培训; 由于提交人的女儿遭受暴力,她被认为是医疗残疾;缔约国没有提供足够的特殊医疗服务。 委员会还考虑到缔约国的声明,即儿童保护服务部门的社会工作者在审判期间在居住地发起了"儿童监测",根据诊断,该女孩被列入残疾人类别,她被转到专门为这些儿童开设的学校,而且该儿童是学校心理学家的工作。 然而,委员会注意到,提交人对社会工作者参与其女儿案件的指控提出异议。 委员会还注意到,缔约国没有提供资料说明向儿童提供医疗服务的任何规则和与住院有关的程序,或在提交人的女儿发生性暴力行为后立即向她提供的医疗服务,而提交人的女儿是受害者的性暴力行为的受害者,而且提供的资料很少,说明为解决暴力的长期影响而向受害者提供的医疗服务。 委员会的结论是,缔约国没有执行和实施政策,包括医疗和住院程序规则,以解决受害者遭受性暴力的后果,也没有为她的案件提供适当的医疗服务,因此认为缔约国侵犯了提交人女儿与《公约》第十二条有关的权利(意见第9.10段)。

关于提交人对其女儿根据《公约》第十五条享有的权利受到侵犯的申诉,委员会注意到缔约国的陈述,即民事法院作出有利于原告的裁决,并裁定对提交人女儿的精神损害赔偿,但委员会注意到缔约国没有有效地执行这一判决。 委员会指出,缔约国没有确保建立一个可靠的制度,向性暴力受害者提供有效的赔偿,包括对精神损害的赔偿,而且缔约国没有行政程序下的法律援助计划,即使是因遭受性虐待而属于残疾人类别的受害者,例如来文提交人的女儿。 在这方面,委员会的结论是,受害者根据《公约》第15条第1款和第2条获得非金钱损害有效赔偿的权利受到了侵犯(《意见》第9.11段)。

委员会的结论:缔约国没有履行其义务,因此侵犯了提交人女儿根据《公约》第2条和第1、3、5、12和15条所享有的权利(《意见》第10段)。

 

出版物的来源: https://espchhelp.ru/koon/blog-koon/5111-2012-9-12 .

 

 

Делото "С. в. п. срещу България". Становища на Комитета за премахване на дискриминацията срещу жените от 12 октомври 2012 г. Съобщение 0 31/2011.

През 2011 г.авторът на съобщението беше подпомогнат при изготвянето на жалби. Впоследствие жалбата е съобщена на България.

Комитетът счете, че в този случай държавата-страна по конвенцията, не е изпълнила задължението си да предприеме положителни действия в съответствие с член 2 от Конвенцията и да приеме подходящи разпоредби от наказателноправен характер с цел ефективно наказване на обвиненото лице в изнасилване и сексуално насилие и да ги приложи на практика чрез ефективно разследване и наказателно преследване. Тя също така не е приела законодателни мерки, способни да осигурят подкрепа и защита на жертвата в резултат на такова насилие, което представлява нарушение на член 2 от Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените.

Както се вижда от текста на становището, авторът заявява, че държавата-страна по Конвенцията, не е показала необходимата ефективност при осигуряването на ефективна защита на дъщерята на автора от сексуалното насилие, на което тя е била жертва, и неговите последици. Авторът твърди, че държавата-страна по конвенцията, не е осигурила правото й на ефективно обезщетение за причинените морални щети. Освен това в резултат на сексуално насилие правата на дъщерята на автора на здраве, включително репродуктивно здраве и образование, са нарушени и могат да продължат да бъдат нарушавани. Освен това авторът заявява, че държавата-страна по конвенцията, не е предоставила на дъщерята на автора подходящи рехабилитационни и консултантски услуги. Авторът също така твърди, че държавата-страна не е предприела адекватни законодателни и политически мерки, за да защити правата на дъщеря си от опасността от ново насилие от страна на извършителя, тъй като той продължава да живее в съседната жилищна сграда. Освен това авторът посочва, че правата на дъщеря й не са защитени от стереотипното отношение към нея като дете с увреждания, оцеляло от сексуално насилие, както и от възприемането на сексуалното насилие в обществото, на което тя е била жертва, като лека форма на насилие, улеснено от законодателството (параграф 3.2 от становищата).

Правни позиции на Комитета: в съответствие с член 2 от Конвенцията държавите-страни по Конвенцията, имат задължението да премахнат дискриминацията срещу жени на всяка възраст, включително момичета. Освен това Комитетът припомня, че определението за дискриминация, съдържащо се в член 1 от Конвенцията, обхваща насилието срещу жени, тъй като това е насилие, извършено върху жена поради това, че тя е жена и има непропорционално въздействие върху жените, както и че това определение включва действия, които причиняват вреда или страдание от физическо, психическо или сексуално естество, заплаха от извършване на такива действия, принуда и други форми на нарушаване на свободата. Насилието, основано на пола, може да доведе до нарушения на конкретни разпоредби на Конвенцията, независимо дали тези разпоредби изрично споменават насилието. Комитетът също така се позовава на общата си препоръка от 19, според която държавите-страни по Конвенцията, трябва да предприемат подходящи и ефективни мерки за премахване на всички форми на насилие срещу жени: независимо дали от публични органи или от частни лица. Освен това държавите-страни по Конвенцията, в съответствие с член 2 от Конвенцията, могат да бъдат подведени под отговорност за деяния, извършени от частни лица, ако тези държави не полагат необходимите грижи за предотвратяване на нарушаване на права или разследване на актове на насилие, наказване на извършителите и изплащане на обезщетение (параграф 9.3 от становищата).

Комитетът припомня, че член 2 установява задължението на държавите-участнички да предоставят правна защита и да отменят или изменят дискриминационните закони и разпоредби като част от политиката за премахване на дискриминацията срещу жените и задължението да предприемат действия за изменение или отмяна на действащите закони, наредби, обичаи и практики, които представляват дискриминация срещу жените (параграф 9.4 от становищата).

Комитетът припомня, че насилието, основано на пола, е изключително сериозен проблем за здравето на жените и че държавите-страни по Конвенцията, трябва да осигурят приемането и ефективното прилагане на закони и политики, включително правила и процедури, свързани с болничния престой, за да се борят срещу насилието над жени и сексуалното насилие над момичета и да предоставят подходящи здравни услуги; професионално обучение, ориентирано към пола, така че здравните специалисти да могат да идентифицират и адресират вредните последици за здравето от насилието, основано на пола (параграф 9.10 от становищата).

Комитетът отбелязва, че член 15 от Конвенцията установява принципа на равенство пред закона и че в съответствие с този член Конвенцията предписва да се осигури защита на статута на жените пред закона, независимо дали са жалбоподател, свидетел или жертва, и че горното включва правото на адекватно обезщетение в случаи на насилие, включително сексуално насилие (параграф 9.11 от становищата).

Оценка от Комитета на фактическите обстоятелства по случая: Дъщерята на автора на съобщението през 2004 г. е жертва на акт на сексуално насилие; наказателното дело срещу извършителя на това престъпление е образувано едва на 17 април 2006 г., тоест след почти 2 години от датата на престъплението; производството е прекратено през юни 2006 г. след одобрение от Съда на споразумение между прокурора и обвиняемия, което; решението на Гражданския съд, което задължава извършителя да плати обезщетение за "морални щети", е постановено едва на 5 февруари 2008 г., след като авторът е предявил частен граждански иск, т. е. 4 години след извършване на акта на сексуално насилие срещу Дъщерята на автора на съобщението; де факто решението не може да бъде изпълнено чрез механизмите, предвидени от вътрешното право. Заедно с това Комитетът отбеляза твърденията на автора на доклада за неспособността на държавата-страна да осигури на дъщеря си защита от последиците от сексуално насилие, включително невъзможността да осигури изплащане на обезщетение и рехабилитация, което е равносилно на дискриминация и възпрепятства пълното упражняване на човешките й права, че жените и момичетата в България са много по-склонни от мъжете да страдат от сексуално насилие и, и неспособността на държавата-участничка да им осигури правото на ефективно обезщетение за вреди, причинени в резултат на насилие (параграф 9.2 от становищата).

Комитетът допълнително обърна внимание на факта, че държавата-страна по конвенцията, не е предоставила никакво обяснение за причините, поради които актът на сексуално насилие срещу Дъщерята на автора е бил преследван по обвинения в развратни действия, а не в изнасилване или опит за изнасилване. Комитетът счита, че фактите по делото свидетелстват за анално проникване от сексуален характер, извършено от част от тялото на извършителя на деянието, както и за опит за изнасилване. Комитетът отбеляза: по отношение на извършителя на деянието е образувано наказателно дело по член 149 от Наказателния кодекс, извършеното деяние не е квалифицирано като тежко престъпление и че наказанието за такива актове на сексуално насилие не е равносилно на наказанието, наложено съгласно член 152 от Наказателния кодекс за изнасилване или опит за изнасилване и в този случай съществува и се използва възможността за постигане на споразумение. Комитетът с безпокойство установи, че на обвиняемия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години с отложено изпълнение на присъдата и това наказание е значително по-ниско от законоустановения максимален лимит. Комитетът счита, че в този случай държавата-страна по конвенцията, не е изпълнила задължението си да предприеме положителни действия в съответствие с член 2 от Конвенцията и да приеме подходящи разпоредби от наказателноправен характер с цел ефективно наказване на изнасилването и сексуалното насилие и прилагането им на практика чрез провеждане на ефективно разследване и наказателно преследване на обвиняемия. Тя също така не е предприела законодателни мерки, които да осигурят подкрепа и защита на жертвата в резултат на такова насилие, което представлява нарушение на член 2 от Конвенцията (параграф 9.5 от становищата).

Комитетът отбеляза, че през 2006 г.държавата-страна е изменила член 149 от Наказателния кодекс, като е квалифицирала деянията, изброени в част 1 на член 149 от Наказателния кодекс, като "тежки престъпления" и че по обвиненията, повдигнати въз основа на този член, е невъзможно да се постигне споразумение. Комитетът обаче посочи, че въпреки тези законодателни промени наказанието за деяние, предвидено в член 149 от Наказателния кодекс, все още остава по-леко от наказанието за изнасилване или опит за изнасилване и че престъпленията срещу сексуалната неприкосновеност продължават да бъдат преследвани като "развратни действия". Освен това Комитетът подчерта: съгласно член 158 от Наказателния кодекс престъпленията, предвидени в членове 149 - 151 и 153, не са наказани или наказанието, наложено за тяхното извършване, не е изтърпяно, ако преди влизането в сила на присъдата между мъжа и жената е сключен брак. Гореспоменатите статии обхващат случаи на развратни действия и изнасилвания. Комитетът счете, че тези законодателни разпоредби не съответстват на разпоредбите на Конвенцията, и припомни, че в заключителните си забележки, след разглеждане на комбинираните четвърти - седми периодични доклади на България, той препоръча да се отмени член 158 от Наказателния кодекс. Комитетът констатира, че държавата-страна по Конвенцията, нито е преразгледала, нито е отменила споменатата разпоредба на закона в светлината на задълженията си по член 2 от Конвенцията. Комитетът отбеляза още - тази разпоредба отразява вредните полови стереотипи, противоречащи на член 5 от Конвенцията (параграф 9.6 от становищата).

Комитетът също така подчерта, че действащото законодателство не предвижда никакви механизми за защита на жертвите на сексуално насилие от повторна виктимизация, тъй като извършителите на такива деяния се връщат в обществото след приключване на наказателното производство и че не съществува правен механизъм, като защитна и/или ограничителна заповед, за да се гарантира защитата на жертвите. Комитетът заключи, че липсата на такива разпоредби е довела до нарушаване на правата на дъщерята на автора поради неспазване на разпоредбите на член 2 във връзка с член 3 и параграф 1 от член 5 от Конвенцията (параграф 9.7 от становищата).

Комитетът също така взе под внимание представата на държавата-страна по Конвенцията, за изпълнението на различни програми с цел насърчаване на равенството на жените и мъжете в обществото, но посочи, че държавата-страна не е предоставила никаква информация за връзката на тези програми с положението на момичетата-жертви на сексуално насилие и по - специално със случая с дъщерята на автора. По-специално, не е предоставена информация за мерки за борба със сексуалното насилие над жени и момичета и за премахване на последиците от такова насилие, засягащи упражняването на правата, залегнали в Конвенцията. В тази връзка Комитетът счита, че държавата-страна по конвенцията, е нарушила правата на дъщерята на автора на съобщението по отношение на членове 2 и 15 от Конвенцията (параграф 9.8 от становищата).

Комитетът също така отбеляза, че държавата-страна по конвенцията, не е предоставила никакво обяснение за продължителността на досъдебното производство и по-специално не е отговорила на въпроса защо са минали почти 2 години, преди да бъде повдигнато обвинение на извършителя на деянието. Комитетът установи: въпреки наличието на решение на съда по граждански дела, постановено в полза на жертвата, към днешна дата тя не е получила адекватно парично обезщетение за причинената й болка и страдание и че правните механизми, създадени от държавата-страна, изглежда не са били в състояние да й осигурят такова обезщетение (параграф 9.9 от становищата).

Представените от авторката документи показват, че до днес дъщеря й е получила сума, еквивалентна на 500 евро, въпреки че авторът и съпругът й са похарчили 3000 лева (1500 евро) само в рамките на изпълнителната процедура.

Комитетът взе под внимание жалбите на автора, в съответствие с които: държавата-страна не е осигурила приемането на правни и политически мерки, включително правила за медицинска помощ и процедури, свързани с болничния престой, с цел борба срещу насилието над жени и сексуалното насилие над момичета, както и подходящи медицински услуги; държавата-страна не е осигурила професионално обучение на персонала за специални случаи на сексуално насилие; в резултат на насилието, преживяно от дъщерята на автора, тя се счита за лице с увреждания от медицинска гледна точка; държавата-участничка не е осигурила подходящи специални здравни услуги. Комитетът взе предвид и изявлението на държавата-участничка, че социалните работници от службите за закрила на детето са инициирали по местоживеене "наблюдение на детето" по време на процеса, че според диагнозата момичето е включено в категорията на хората с увреждания, че е преместено в специално училище за такива деца и че училищният психолог е работил с детето. В същото време Комитетът обърна внимание: авторът оспори твърдението, че социалните работници са се занимавали със случая на дъщеря й. По-нататък Комитетът констатира, че държавата-страна по конвенцията, не е предоставила информация по отношение на каквито и да било правила за оказване на медицинска помощ на дете и процедури, свързани с престоя в болница, или медицински услуги, предоставяни на дъщерята на автора на съобщението непосредствено след извършване на акта на сексуално насилие, на който тя е била жертва, и че е била предоставена много оскъдна информация по отношение на предоставяните на жертвата медицински услуги за справяне с дългосрочните последици от насилието. Комитетът стигна до заключението, че държавата-страна по конвенцията, не е успяла да осигури прилагането и прилагането на политики, включително правила за предоставяне на медицинска помощ и процедури, свързани с болничния престой, за да се справи с последиците от сексуалното насилие, преживяно от жертвата, и че не е осигурила подходящи медицински услуги в нейния случай и поради това счита, че държавата-страна е нарушила правата на дъщерята на автора на съобщението по отношение на член 12 от Конвенцията (параграф 9.10 от становищата).

По отношение на жалбата на автора за нарушаване на правата на дъщеря й по член 15 от Конвенцията Комитетът отбелязва представителството на държавата-страна по Конвенцията, според което съдът по граждански дела се е произнесъл в полза на ищеца и е присъдил обезщетение за обезщетение за морални щети на дъщерята на автора, но отбелязва, че държавата-страна не е осигурила ефективното изпълнение на това решение. Комитетът посочи, че държавата-страна по конвенцията, не е осигурила надеждна система, която да позволява ефективно обезщетение за жертви на сексуално насилие, включително обезщетение за морални щети, и че в държавата-страна по конвенцията, не е съществувала схема за правна помощ в рамките на изпълнителната процедура, дори за жертви, които са включени в категорията на хората с увреждания поради преживяно сексуално насилие, като дъщерята на автора на съобщението. В тази връзка Комитетът обобщи, че правото на жертвата на ефективно обезщетение за морални щети по параграф 1 на член 15 във връзка с член 2 от Конвенцията е нарушено (параграф 9.11 от становищата).

Заключенията на Комитета: държавата-страна по Конвенцията, не е изпълнила задълженията си и по този начин е нарушила правата на дъщерята на автора на съобщението по член 2 във връзка с членове 1, 3, 5, 12 и 15 от Конвенцията (параграф 10 от становищата).

 

Източник на публикацията: https://espchhelp.ru/koon/blog-koon/5112-na-12-septemvri-2012-g-beshe-specheleno-delo-v-komiteta-na-oon-za-premakhvane-na-diskriminatsiyata-sreshchu-zhenite .