Москва
+7-929-527-81-33
Вологда
+7-921-234-45-78
Вопрос юристу онлайн Юридическая компания ЛЕГАС Вконтакте

Новости от 22 сентября 2020 года из блога, посвященного практике в Европейском суде по правам человека ЕСПЧ

Обновлено 22.09.2020 04:26

 

Постановление ЕСПЧ от 20 февраля 2020 года по делу "M.A. и другие (M.A. and Others) против Болгарии" (жалоба N 5115/18).

В 2018 году заявителям была оказана помощь в подготовке жалобы. Впоследствии жалоба была коммуницирована Болгарии.

По делу успешно рассмотрена жалоба на отсутствие эффективных гарантий против выдворения заявителей в Китай, где они могли быть произвольно лишены свободы, подвергнуты пыткам и убиты. В случае выдворения по делу будут допущены нарушения требований статей 2 и 3 Конвенции о защите прав человека и основных свобод.

 

ОБСТОЯТЕЛЬСТВА ДЕЛА

 

Заявители, пять уйгуров-мусульман из Синьцзян-Уйгурского автономного района Китая (далее - СУАР), покинули страну своего происхождения, в которой они подозревались в терроризме. Заявители были задержаны в Болгарии после незаконного пересечения ими границы между Болгарией и Турцией. Впоследствии им было отказано в предоставлении убежища и были приняты решения об их репатриации и выдворении по соображениям национальной безопасности. В настоящий момент выдворению заявителей препятствует только указание Европейского Суда о применении обеспечительных мер в соответствии с правилом 39 Регламента Европейского Суда.

 

ВОПРОСЫ ПРАВА

 

По поводу соблюдения статей 2 и 3 Конвенции. По утверждениям властей Болгарии, заявители не доказали, что они были вынуждены покинуть Китай в связи с их преследованием по признаку этнической или религиозной принадлежности. Заявители получили образование и вели обычную жизнь до того, как нарушили закон. Власти Китая принимали меры по борьбе с терроризмом в ответ на насилие со стороны уйгурских сепаратистов. Однако в ходе последующего производства, которое имело непосредственное отношение к выдворению заявителей, Верховный административный суд не рассмотрел их утверждения о том, что они могли подвергнуться жестокому обращению в случае их выдворения.

Соответствующая информация о текущей ситуации в СУАР свидетельствует о том, что власти Китая содержат сотни тысяч или даже миллионы уйгуров в "перевоспитательных лагерях", в которых были зафиксированы случаи жестокого обращения, пыток и смертей заключенных. Это относилось ко многим уйгурам, которые возвращались в Китай после того, как уехали из страны, или которые подверглись принудительной репатриации. В качестве оправдания для репрессий в отношении уйгуров со стороны властей Китая указывалась необходимость борьбы с терроризмом и экстремизмом. Подозрения в сепаратизме или угрозе для безопасности могли привести к длительным тюремным срокам или смертной казни без надлежащего судебного разбирательства. По словам властей Болгарии, до того, как заявители приехали в Болгарию, они получили подготовку в Исламском движении Восточного Туркестана, сепаратистской организации, действовавшей в Западном Китае и считавшейся террористической.

Организация Объединенных Наций, Европейский союз, Китайская Народная Республика, Государственный департамент США, Республика Казахстан, Киргизская Республика, Исламская Республика Афганистан признают это движение террористической организацией.

С учетом вышеизложенного, а также общей информации о ситуации в СУАР и индивидуальных обстоятельств заявителей (они подозревались в терроризме и побеге из Китая) существовали веские основания полагать, что заявители будут подвергаться реальному риску произвольного лишения свободы, пыткам и даже смерти в случае их возвращения в страну происхождения.

Таким образом, Европейскому Суду следовало проверить, были ли предусмотрены эффективные гарантии, которые защищали бы заявителей от произвольного принудительного возвращения, прямого или косвенного, в Китай властями Болгарии. В первоначальных решениях о репатриации или выдворении заявителей не была указана страна назначения. По мнению Высшего административного суда, определение такой страны и оценка любых рисков, с которыми могли столкнуться заявители в случае их возвращения в Китай, должны были проходить в процессе исполнения решений о выдворении. Однако подобный подход не обеспечивал каких-либо гарантий того, что власти Болгарии рассмотрят с необходимой тщательностью вопрос о рисках, с которыми столкнулись бы заявители в случае их возвращения в страну, из которой они бежали. Было неясно, со ссылкой на какие стандарты и на основании какой информации власти государства-ответчика будут оценивать соответствующие риски, если они вообще будут это делать. Наконец, отсутствовали указания на то, рассмотрят ли власти Болгарии в случае принятия решения о выдворении заявителей в третью страну надлежащим образом вопрос о том, будут ли заявители в свою очередь возвращены оттуда в Китай без надлежащей оценки риска жестокого обращения и даже угрозы смерти. В целом в процессе исполнения решений о репатриации и выдворении заявителей отсутствовали эффективные гарантии того, что они не будут возвращены в Китай.

 

ПОСТАНОВЛЕНИЕ

 

В случае выдворения заявителей по делу будут допущены нарушения требований статей 2 и 3 Конвенции (принято единогласно).

 

КОМПЕНСАЦИЯ

 

В порядке применения статьи 41 Конвенции. Европейский Суд постановил, что отсутствовали основания для присуждения заявителям какой-либо справедливой компенсации, поскольку они не представили соответствующих требований.

 

Источник публикации: https://espchhelp.ru/blog/3473-m-a-i-drugiye-protiv-bolgarii .

 

 

Решение на ЕСПЧ от 20 февруари 2020 г. по делото "М.А. и други срещу България" (жалба № 5115/18).

През 2018 г. кандидатите получиха помощ при изготвянето на жалбата си. Впоследствие жалбата е била съобщена на България.

По делото беше адресирана жалба за липса на ефективни гаранции срещу експулсирането на жалбоподателите в Китай, където те могат произволно да бъдат лишени от свобода, измъчвани и убивани. В случай на експулсиране случаят ще наруши изискванията на членове 2 и 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.


ОБСТОЯТЕЛСТВАТА НА ДЕЛОТО


Жалбоподателите, петима мюсюлмански уйгури от автономния район Синцзян Уйгур в Китай (наричан по-нататък - XUAR), напускат страната си на произход, където са заподозрени в тероризъм. Жалбоподателите са задържани в България, след като са преминали нелегално границата между България и Турция. Впоследствие им е отказано убежище и са взети решения за репатрирането и изгонването им поради съображения за национална сигурност. В момента отстраняването на жалбоподателите е възпрепятствано само от инструкцията на Европейския съд относно прилагането на временни мерки в съответствие с правило 39 от Правилника на Съда.


ВЪПРОСИ НА ПРАВОТО


Спазване на членове 2 и 3 от Конвенцията. Според правителството жалбоподателите не доказват, че са били принудени да напуснат Китай поради тяхното етническо или религиозно преследване. Жалбоподателите са получили образование и са водили обикновен живот, преди да нарушат закона. Китайските власти са предприели мерки за борба с тероризма в отговор на насилието от уйгурските сепаратисти. Въпреки това, в последващото производство, което има пряко отношение към експулсирането на жалбоподателите, Върховният административен съд не разглежда твърденията им, че те биха могли да бъдат подложени на малтретиране, ако бъдат отстранени.

Съответната информация за текущата ситуация в XUAR показва, че китайските власти държат стотици хиляди или дори милиони уйгури в „превъзпитателни лагери“, в които са регистрирани случаи на малтретиране, изтезания и смърт на затворници. Такъв беше случаят с много уйгури, които се завърнаха в Китай, след като напуснаха страната или които бяха принудени да се репатрират. Необходимостта от борба с тероризма и екстремизма беше посочена като оправдание за репресиите срещу уйгурите от китайските власти. Подозренията в сепаратизъм или заплаха за сигурността могат да доведат до продължителни присъди в затвора или до смъртно наказание без надлежен процес. Според правителството, преди кандидатите да пристигнат в България, те са преминали обучение от Източнотуркестанското ислямско движение, сепаратистка организация, действаща в Западен Китай и считана за терористична.

ООН, Европейският съюз, Китайската народна република, Държавният департамент на САЩ, Република Казахстан, Киргизката република, Ислямска република Афганистан признават това движение като терористична организация.

Предвид гореизложеното, както и общата информация за ситуацията в XUAR и индивидуалните обстоятелства на жалбоподателите (те бяха заподозрени в тероризъм и бягство от Китай), имаше сериозни основания да се смята, че кандидатите ще бъдат изложени на реален риск от произволно лишаване от свобода, изтезания и дори смърт, ако бъдат върнати на страна на произход.

По този начин Съдът е трябвало да провери дали има ефективни предпазни мерки за защита на жалбоподателите от произволно принудително връщане, пряко или непряко, в Китай от българските власти. Държавата по местоназначение не е посочена в първоначалните решения за репатриране или отстраняване на кандидатите. Според Върховния административен съд определянето на такава държава и оценка на всички рискове, пред които биха могли да се изправят жалбоподателите, ако бъдат върнати в Китай, е трябвало да се извърши в процеса на изпълнение на заповедите за експулсиране. Този подход обаче не дава никаква гаранция, че българските власти ще разгледат с необходимото внимание риска, пред който ще се изправят жалбоподателите, ако бъдат върнати в страната, от която са избягали. Не беше ясно по отношение на какви стандарти и въз основа на каква информация властите на държавата ответник биха оценили съответните рискове, ако изобщо го направят. И накрая, няма индикация дали българските власти, ако решат да експулсират жалбоподателите в трета държава, ще обмислят правилно дали кандидатите на свой ред ще бъдат върнати оттам в Китай без правилна оценка на риска от малтретиране или дори заплахата от смърт. Като цяло нямаше ефективни гаранции, че те няма да бъдат върнати в Китай по време на изпълнението на заповедите за репатриране и експулсиране.


РЕЗОЛЮЦИЯ


В случай на експулсиране на жалбоподателите по делото ще има нарушения на изискванията на членове 2 и 3 от Конвенцията (приети единодушно).


КОМПЕНСАЦИЯ


Прилагане на член 41 от конвенцията. Съдът приема, че няма причина да присъди на жалбоподателите каквото и да е обезщетение, тъй като те не са подали иск.


Източник на публикацията: https://espchhelp.ru/blog/3472-m-a-i-drugi-sreshtu-bulgariya .

 

 

ECHR judgment of 20 February 2020 in the case "M.A. and Others v. Bulgaria" (application no. 5115/18).

In 2018, the applicants received assistance in preparing their application. The application was subsequently communicated to Bulgaria.

The case successfully addressed an application about the lack of effective guarantees against the expulsion of the complainants to China, where they could be arbitrarily deprived of their liberty, tortured and killed. In case of expulsion, the case will violate the requirements of Articles 2 and 3 of the Convention for the Protection of Human Rights and Fundamental Freedoms.


THE CIRCUMSTANCES OF THE CASE


The applicants, five Muslim Uyghurs from Xinjiang Uygur Autonomous Region of China (hereinafter - XUAR), left their country of origin, where they were suspected of terrorism. The applicants were detained in Bulgaria after they illegally crossed the border between Bulgaria and Turkey. They were subsequently denied asylum and decisions were made to repatriate and expel them for reasons of national security. At the moment, the removal of the applicants is only hindered by the European Court's instruction on the application of interim measures under Rule 39 of the Rules of the Court.


QUESTIONS OF LAW


Compliance with Articles 2 and 3 of the Convention. According to the Government, the applicants did not prove that they were forced to leave China because of their ethnic or religious persecution. The applicants received their education and led an ordinary life before breaking the law. Chinese authorities have taken counter-terrorism measures in response to violence by Uyghur separatists. However, in the subsequent proceedings, which had a direct bearing on the applicants' expulsion, the Supreme Administrative Court did not consider their allegations that they might have been subjected to ill-treatment if removed.

Relevant information about the current situation in the XUAR indicates that the Chinese authorities are holding hundreds of thousands or even millions of Uyghurs in "re-education camps", in which cases of ill-treatment, torture and death of prisoners were recorded. This was the case for many Uyghurs who returned to China after leaving the country or who were forced to repatriate. The need to combat terrorism and extremism was cited as justification for the repression of the Uighurs by the Chinese authorities. Suspicions of separatism or a security threat could lead to lengthy prison sentences or the death penalty without due process. According to the Government, before the applicants arrived in Bulgaria, they received training from the East Turkestan Islamic Movement, a separatist organization operating in western China and considered terrorist.

The United Nations, the European Union, the People's Republic of China, the US State Department, the Republic of Kazakhstan, the Kyrgyz Republic, the Islamic Republic of Afghanistan recognize this movement as a terrorist organization.

In view of the above, as well as the general information about the situation in XUAR and the individual circumstances of the applicants (they were suspected of terrorism and escape from China), there were strong reasons to believe that the applicants would be at a real risk of arbitrary deprivation of liberty, torture and even death if returned to country of origin.

Thus, the Court should have checked whether there were effective safeguards to protect the applicants from arbitrary forced return, direct or indirect, to China by the Bulgarian authorities. The country of destination was not indicated in the initial decisions to repatriate or remove the applicants. In the opinion of the Supreme Administrative Court, the determination of such a country and an assessment of any risks that the applicants might face if they were returned to China should have taken place in the process of enforcing the expulsion orders. However, this approach did not provide any assurance that the Bulgarian authorities would consider with the necessary care the risk that the applicants would face if they were returned to the country from which they had fled. It was unclear with reference to what standards and on the basis of what information the authorities of the respondent State would assess the relevant risks, if they did so at all. Lastly, there was no indication as to whether the Bulgarian authorities, if they decided to expel the applicants to a third country, would properly consider whether the applicants would in turn be returned from there to China without a proper assessment of the risk of ill-treatment and even the threat of death. In general, there were no effective guarantees that they would not be returned to China during the enforcement of the repatriation and expulsion orders.


RESOLUTION


In case of expulsion of the applicants in the case, there will be violations of the requirements of Articles 2 and 3 of the Convention (adopted unanimously).


COMPENSATION


Application of Article 41 of the Convention. The Court held that there was no reason to award the applicants any just satisfaction as they did not submit a claim.


Publication source: https://espchhelp.ru/blog/3471-m-a-and-others-v-bulgaria .