Дополнения от 21.06.2024 к практике в Европейском суде по правам человека (ЕСПЧ)
Постановление ЕСПЧ от 20 июля 2021 года по делу "D. против Болгарии" (жалоба N 29447/17)
В 2017 году заявителю была оказана помощь в подготовке жалобы. Впоследствии жалоба была коммуницирована Болгарии.
По делу обжалуется высылка на родину турецкого журналиста без предварительной оценки рисков, которым он подвергался, высказавшего сотрудникам пограничной службы Болгарии свои опасения относительно применения к нему жестокого обращения в связи с попыткой государственного переворота в Турции. По делу имело место нарушение требований статьи 3 Конвенции.
ОБСТОЯТЕЛЬСТВА ДЕЛА
Заявитель является журналистом и бывшим сотрудником ежедневной газеты, издававшейся в Турции. Он незаконно въехал на территорию Болгарии и был задержан 14 октября 2016 г. сотрудниками пограничной службы этой страны. Заявитель утверждал, что вследствие его высылки властями Болгарии в Турцию он подвергся риску жестокого обращения в связи с его личной ситуацией, рассматриваемой в контексте существующих в Турции условий после попытки государственного переворота, в частности, вследствие мер, принимаемых к журналистам из-за чрезвычайного положения.
ВОПРОСЫ ПРАВА
По поводу соблюдения статьи 3 Конвенции, а также статьи 13 Конвенции, взятой во взаимосвязи со статьей 3 Конвенции. Законодательство Болгарии прямо предусматривает, что органы государственной власти, ответственные за пограничный контроль, обязаны принимать поданные на границе ходатайства о предоставлении убежища. Если сотрудники пограничной службы узнают, что задержанное лицо хочет обратиться за международной защитой, они должны сообщить этому лицу сведения о соответствующих процедурах, а также осуществить перевод данной информации на нужный язык. Ходатайство и все документы, составленные при задержании лица, должны направляться любыми доступными средствами связи непосредственно в Государственное агентство по делам беженцев. Законодательство Болгарии не позволяет сотрудникам пограничной службы отказывать в удовлетворении ходатайства о предоставлении защиты или решать, следует ли эти ходатайства рассматривать по существу. Подобные решения может принимать только Государственное агентство по делам беженцев.
(а) Довел ли заявитель до сведения властей Болгарии свои опасения относительно применения к нему жестокого обращения в нарушение требований статьи 3 Конвенции в случае его высылки в Турцию. Заявитель входил в состав группы лиц, намеревавшихся проехать через Болгарию в Германию. Соответственно, первоначально заявитель не планировал просить о предоставлении убежища в Болгарии. Однако, по-видимому, он изменил свое решение, когда после его задержания на границе Болгарии и помещения под стражу в отдел полиции на границе он объявил, что хочет обратиться к властям Болгарии за защитой. Заявитель утверждал, что впоследствии он устно повторял свое намерение каждый раз, когда с ним разговаривали новые сотрудники полиции, а также по прибытии в центр размещения иностранцев. По его словам, он оформил свое ходатайство в виде документа и передал его сотрудникам пограничной службы, однако копию документа ему не вернули. Власти Болгарии опровергали все указанные выше утверждения заявителя.
В настоящем деле не следовало придавать решающего значения отсутствию явного ходатайства о предоставлении защиты, направленного в адрес соответствующих властей Болгарии, в записях показаний заявителя, данных им властям Болгарии, учитывая, что во время этих бесед не присутствовал переводчик, чтобы обеспечить правильную запись всех утверждений заявителя. Во время содержания заявителя под стражей в течение достаточно короткого срока было составлено несколько документов, и Европейский Суд не считает, что заявитель понимал содержание этих документов или что ему было предоставлено время ознакомиться с ними, даже с помощью сотрудников, которые говорили по-турецки или по-английски. Помощь переводчика в таких обстоятельствах была бы существенной, в частности, чтобы заявитель имел возможность понимать содержание документов, которые его просили подписать, а также для записи всех показаний заявителя, сообщаемых властям Болгарии. Более того, проведенная назначенной комиссией Министерства внутренних дел Болгарии проверка, по-видимому, не выявила доказательств, подтверждающих объяснения сотрудников полиции, участвовавших в высылке заявителя. Таким образом, высылка была осуществлена в крайне сжатые сроки в нарушение требований законодательства Болгарии. Однако Европейский Суд не счел необходимым устанавливать, существовал ли письменный документ, в котором бы заявитель прямо ходатайствовал о защите. Заявитель мог находиться в стрессовом состоянии, когда он озвучивал свои объяснения властям Болгарии, поскольку до этого провел много часов в прицепе грузовика. В любом случае представленные властями Болгарии документы являлись достаточными для приведенных ниже рассуждений.
Показания заявителя, датированные 14 октября 2016 г. и написанные на болгарском языке, содержали следующие объяснения: "Я работал журналистом в г. Бозова (Bozova). После попытки государственного переворота в стране меня уволили из газеты. Я сменил место жительства и узнал, что полиция искала меня по моему предыдущему адресу". Независимо от того, подал ли заявитель официальное ходатайство о защите, и с учетом языкового барьера, а также отсутствия адвоката во время рассматриваемых событий возникает вопрос о том, могли ли власти Болгарии истолковать указанную информацию как отражающую опасения заявителя, о которых заявитель, по его словам, уведомил власти Болгарии. Желание обратиться за защитой необязательно должно было быть выражено в какой-либо конкретной форме. Решающим фактором являлось высказанное в связи с возвращением в страну гражданства опасение. Аналогичным образом Комитет Министров Совета Европы рекомендовал, чтобы сотрудники пограничных служб государств-членов прошли обучение для того, чтобы выявлять и понимать ходатайства о предоставлении убежища в тех случаях, когда податель ходатайства не в состоянии четко изложить свое намерение.
Следовательно, хотя объяснения заявителя, изложенные в представленных им документах, не содержали слова "убежище", в них сообщалось, что он являлся гражданином Турции, которого уволили с работы в контексте чрезвычайного положения в стране, введенного после попытки государственного переворота, а также из них было понятно, что заявитель боялся того, что его разыскивают сотрудники правоохранительных органов Турции.
Более того, консул Турции прямо указал, что заявитель и следовавшие вместе с ним другие граждане Турции подозревались в причастности к попытке государственного переворота в этой стране. В пресс-релизах и заключениях международных наблюдателей, включая комментарии Комиссара Организации Объединенных Наций по правам человека, изданных за три месяца до событий дела заявителя, высказывались серьезные сомнения относительно исполнения мер, принятых в связи с чрезвычайным положением, в том числе мер, направленных против журналистов. В различных докладах критиковались применение насилия, репрессии в отношении журналистов, а также их произвольные заключения под стражу. Однако в ходе задержания и последующей высылки заявителя и следовавших вместе ним граждан Турции власти Болгарии не предприняли каких-либо усилий для того, чтобы изучить личные обстоятельства заявителя, изложенные им 14 октября 2016 г., с учетом описанной выше ситуации.
В этом отношении запись объяснений заявителя от 14 октября 2016 г., рассмотренная в свете других указанных выше аспектов дела, являлась достаточной по смыслу статьи 3 Конвенции для вывода о том, что заявитель высказал по существу сотрудникам пограничной службы Болгарии свои опасения прежде, чем его вернули в Турцию.
(b) Рассмотрели ли власти Болгарии надлежащим образом высказанные заявителем опасения о том, что в случае высылки в Турцию он может подвергнуться жестокому обращению. Ни сотрудники пограничной службы Болгарии, которые взяли вышеупомянутые объяснения у заявителя и записали их на болгарском языке, прежде, чем сообщить о деле заявителя своему руководству, ни директор регионального управления пограничной службы, который применил насильственную меру - "принудительное возвращение на границу Республики Болгария", ни Национальный центр по борьбе с незаконной миграцией, ни директор Миграционной службы Министерства внутренних дел Болгарии, который вынес постановление о высылке заявителя, не установили, что объяснения заявителя являлись его ходатайством о предоставлении защиты. Не было инициировано каких-либо процедур в органах власти, ответственных за предоставление международной защиты.
Учитывая, что, как указано выше, власти Болгарии располагали достаточной информацией, которая свидетельствовала о том, что заявитель действительно мог бояться оказаться в ситуации, противоречащей требованиям статьи 3 Конвенции, Европейский Суд удивлен явным отсутствием рассмотрения личных обстоятельств заявителя.
Вместе с тем относительно процессуальных гарантий следовало признать, что заявителю не был предоставлен переводчик (ни для устной беседы, ни для перевода документов), а также что ему не сообщили о его правах как лица, обращающегося за предоставлением убежища, и о соответствующих процедурах. В связи с этим Европейский Суд не смог сделать вывод, что в настоящем деле власти Болгарии выполнили требуемое от них обязательство сотрудничать в рамках процедур о предоставлении защиты.
Заявителю не был обеспечен доступ к адвокату или представителю специализированной организации, который помог бы ему оценить, позволяла ли его личная ситуация претендовать на получение международной защиты. Из материалов дела также следовало, что к Уполномоченному по правам человека в Болгарии не обращались за консультацией с целью осуществления надзора за высылкой указанных иностранных граждан в нарушение прямого требования закона. Более того, властями Болгарии были допущены и иные нарушения при проведении разбирательства по делу заявителя. Так, например, ими были составлены две версии уведомления заявителя о его правах, а постановление о его приеме в центр размещения для иностранцев было вынесено с опозданием и направлено в этот центр по электронной почте в то время, когда заявителя уже перевозили на границу Болгарии. Власти Болгарии не объяснили, почему в соответствующем постановлении содержалась отметка о том, что заявитель отказался подписать его, в то время как вопреки представленным объяснениям было ясно, что этот документ физически не мог быть предоставлен заявителю для подписи. По мнению Европейского Суда, помимо того факта, что высылка противоречила требованиям законодательства Болгарии, выявленные нарушения свидетельствовали о чрезмерной поспешности высылки заявителя. Вследствие такой поспешности и несоблюдения требований соответствующих процедур, которые, тем не менее, были созданы для защиты лиц от быстрой высылки без рассмотрения их индивидуальных обстоятельств, заявитель в действительности оказался лишен возможности получить оценку риска обращения, с которым он предположительно мог столкнуться по возвращении в Турцию.
Аналогичным образом постановление о высылке было исполнено незамедлительно, без предоставления заявителю возможности понять его содержание, в результате чего заявитель был лишен предоставленной ему законодательством Болгарии возможности обратиться в суд за приостановлением действия постановления об исполнении высылки. Следовательно, поспешность исполнения постановления о высылке - в течение 24 часов после задержания заявителя на границе между Болгарией и Румынией - привела к тому, что имевшиеся средства правовой защиты стали неэффективными на практике и поэтому недоступными для заявителя.
Таким образом, заявитель был выслан в Турцию - страну его происхождения, из которой он сбежал, - без предварительной оценки рисков, которые угрожали ему с точки зрения статьи 3 Конвенции, и, соответственно, без изучения его ходатайства о предоставлении международной защиты.
В свете вышеизложенного заявитель не мог считаться ответственным за неиспользование процедур, предусмотренных законодательством Болгарии. Несмотря на тот факт, что заявитель выразил опасения относительно вероятности применения к нему жестокого обращения в случае его возвращения в Турцию, власти Болгарии не рассмотрели его ходатайство о предоставлении международной защиты.
ПОСТАНОВЛЕНИЕ
По делу имело место нарушение статьи 3 Конвенции, а также статьи 13 Конвенции, взятой во взаимосвязи со статьей 3 Конвенции (принято единогласно).
КОМПЕНСАЦИЯ
В порядке применения статьи 41 Конвенции. Европейский Суд присудил заявителю 15 000 евро в качестве компенсации морального вреда.
Источник публикации: https://espchhelp.ru/blog/4702-d-protiv-bolgarii-1 .
The ECHR ruling of July 20, 2021 in the case "D. v. Bulgaria" (complaint No. 29447/17)
In 2017, the applicant was assisted in the preparation of the complaint. Subsequently, the complaint was communicated to Bulgaria.
The case is appealing against the expulsion to his homeland of a Turkish journalist without a preliminary assessment of the risks to which he was exposed, who expressed to the Bulgarian border guard his fears about ill-treatment in connection with the attempted coup in Turkey. There was a violation of the requirements of article 3 of the Convention in the case.
THE CIRCUMSTANCES OF THE CASE
The applicant is a journalist and former employee of a daily newspaper published in Turkey. He illegally entered the territory of Bulgaria and was detained on October 14, 2016 by the border guards of that country. The applicant claimed that, as a result of his expulsion by the Bulgarian authorities to Turkey, he was at risk of ill-treatment in connection with his personal situation, viewed in the context of the conditions prevailing in Turkey after the coup attempt, in particular as a result of measures taken against journalists due to the state of emergency.
LEGAL ISSUES
Regarding compliance with article 3 of the Convention, as well as article 13 of the Convention, taken in conjunction with article 3 of the Convention. Bulgarian legislation explicitly provides that the State authorities responsible for border control are obliged to accept asylum applications submitted at the border. If the border guards find out that the detained person wants to apply for international protection, they must inform this person about the relevant procedures, as well as translate this information into the desired language. The application and all documents drawn up during the detention of a person must be sent by any available means of communication directly to the State Agency for Refugees. Bulgarian legislation does not allow border guards to refuse a request for protection or decide whether these requests should be considered on their merits. Such decisions can only be made by the State Agency for Refugees.
(a) Whether the applicant has brought to the attention of the Bulgarian authorities his concerns about ill-treatment in violation of the requirements of article 3 of the Convention in the event of his expulsion to Turkey. The applicant was part of a group of persons intending to travel through Bulgaria to Germany. Accordingly, the applicant did not initially plan to apply for asylum in Bulgaria. However, he apparently changed his mind when, after being detained at the Bulgarian border and placed in custody at the police department at the border, he announced that he wanted to apply to the Bulgarian authorities for protection. The applicant claimed that he subsequently verbally repeated his intention every time new police officers spoke to him, as well as upon arrival at the foreigners' accommodation center. According to him, he filed his petition in the form of a document and handed it over to the border guards, but a copy of the document was not returned to him. The Bulgarian authorities refuted all the above-mentioned allegations of the applicant.
In the present case, it was not necessary to attach decisive importance to the absence of an explicit request for protection addressed to the relevant Bulgarian authorities in the records of the applicant's testimony given by him to the Bulgarian authorities, given that an interpreter was not present during these conversations to ensure that all the applicant's statements were correctly recorded. During the applicant's detention, several documents were drawn up for a fairly short period of time, and the Court does not consider that the applicant understood the contents of these documents or that he was given time to familiarize himself with them, even with the help of staff who spoke Turkish or English. The assistance of an interpreter in such circumstances would be essential, in particular to enable the applicant to understand the contents of the documents he was asked to sign, as well as to record all the applicant's statements reported to the Bulgarian authorities. Moreover, the inspection carried out by the appointed commission of the Bulgarian Ministry of Internal Affairs apparently did not reveal evidence confirming the explanations of the police officers involved in the applicant's expulsion. Thus, the expulsion was carried out in an extremely short time in violation of the requirements of Bulgarian legislation. However, the European Court did not consider it necessary to establish whether there was a written document in which the applicant would have directly applied for protection. The applicant may have been in a stressful state when he voiced his explanations to the Bulgarian authorities, as he had previously spent many hours in the trailer of a truck. In any case, the documents submitted by the Bulgarian authorities were sufficient for the following arguments.
The applicant's testimony, dated October 14, 2016 and written in Bulgarian, contained the following explanations: "I worked as a journalist in Bozova. After the coup attempt in the country, I was fired from the newspaper. I changed my place of residence and found out that the police were looking for me at my previous address." Regardless of whether the applicant filed an official request for protection, and taking into account the language barrier, as well as the absence of a lawyer during the events in question, the question arises whether the Bulgarian authorities could have interpreted the information as reflecting the applicant's concerns, which the applicant, according to him, notified the Bulgarian authorities. The desire to seek protection did not necessarily have to be expressed in any specific form. The decisive factor was the fear expressed in connection with the return to the country of citizenship. Similarly, the Committee of Ministers of the Council of Europe recommended that border guards of member States be trained to identify and understand asylum applications in cases where the applicant is unable to clearly state his intention.
Consequently, although the applicant's explanations set out in the documents submitted by him did not contain the word "asylum", they stated that he was a Turkish citizen who was fired from his job in the context of the state of emergency in the country imposed after the attempted coup, and it was also clear from them that the applicant was afraid that his Turkish law enforcement officers are looking for him.
Moreover, the Turkish Consul explicitly stated that the applicant and other Turkish citizens who followed him were suspected of involvement in the attempted coup in that country. Press releases and opinions by international observers, including comments by the United Nations Commissioner for Human Rights, issued three months before the events of the applicant's case, expressed serious doubts about the implementation of measures taken in connection with the state of emergency, including measures against journalists. Various reports have criticized the use of violence, repression against journalists, as well as their arbitrary detention. However, during the detention and subsequent expulsion of the applicant and the Turkish citizens who followed him, the Bulgarian authorities did not make any efforts to examine the applicant's personal circumstances, as stated by him on October 14, 2016, taking into account the situation described above.
In this regard, the recording of the applicant's explanations dated October 14, 2016, examined in the light of the other aspects of the case mentioned above, was sufficient within the meaning of article 3 of the Convention to conclude that the applicant had essentially expressed his concerns to the Bulgarian border guard officers before he was returned to Turkey.
(b) Whether the Bulgarian authorities have properly considered the applicant's concerns that, if deported to Turkey, he may be subjected to ill-treatment. Neither the employees of the Bulgarian Border Guard Service, who took the above-mentioned explanations from the applicant and recorded them in Bulgarian before reporting the applicant's case to their management, nor the director of the regional department of the Border guard service, who applied a violent measure - "forced return to the border of the Republic of Bulgaria", neither the National Center for Combating Illegal Migration, nor the Director of the Migration Service of the Ministry of Internal Affairs of Bulgaria, who issued the decision on the applicant's expulsion, established that the applicant's explanations were his request for protection. No procedures have been initiated in the authorities responsible for providing international protection.
Considering that, as indicated above, the Bulgarian authorities had sufficient information that indicated that the applicant could indeed be afraid of being in a situation contrary to the requirements of Article 3 of the Convention, the European Court is surprised by the apparent lack of consideration of the applicant's personal circumstances.
However, with regard to procedural guarantees, it should be recognized that the applicant was not provided with an interpreter (neither for oral conversation nor for translation of documents), and also that he was not informed about his rights as an asylum seeker and about the relevant procedures. In this regard, the European Court was unable to conclude that in the present case the Bulgarian authorities fulfilled the obligation required of them to cooperate in the framework of protection procedures.
The applicant was not provided with access to a lawyer or a representative of a specialized organization who would help him assess whether his personal situation allowed him to qualify for international protection. It also followed from the case file that the Commissioner for Human Rights in Bulgaria was not consulted in order to supervise the expulsion of these foreign citizens in violation of a direct requirement of the law. Moreover, the Bulgarian authorities committed other violations during the proceedings in the applicant's case. For example, they drafted two versions of the applicant's notification of his rights, and the decision on his admission to the accommodation center for foreigners was issued late and sent to this center by e-mail at a time when the applicant was already being transported to the Bulgarian border. The Bulgarian authorities did not explain why the relevant decree contained a note stating that the applicant refused to sign it, while contrary to the explanations provided, it was clear that this document could not physically be provided to the applicant for signature. In the opinion of the European Court, in addition to the fact that the expulsion was contrary to the requirements of Bulgarian law, the violations revealed testified to the excessive haste of the applicant's expulsion. As a result of such haste and non-compliance with the requirements of the relevant procedures, which, nevertheless, were created to protect persons from rapid expulsion without considering their individual circumstances, the applicant was in fact deprived of the opportunity to obtain an assessment of the risk of treatment that he could presumably face upon return to Turkey.
Similarly, the expulsion order was executed immediately, without giving the applicant the opportunity to understand its contents, as a result of which the applicant was deprived of the opportunity provided to him by Bulgarian law to apply to the court for the suspension of the execution of the expulsion order. Consequently, the haste to execute the expulsion order - within 24 hours of the applicant's detention at the border between Bulgaria and Romania - led to the fact that the available remedies became ineffective in practice and therefore inaccessible to the applicant.
Thus, the applicant was deported to Turkey, his country of origin, from which he had fled, without a preliminary assessment of the risks that threatened him from the point of view of article 3 of the Convention, and, accordingly, without examining his application for international protection.
In the light of the above, the applicant could not be considered responsible for not using the procedures provided for by Bulgarian law. Despite the fact that the applicant expressed concerns about the likelihood of ill-treatment if he returned to Turkey, the Bulgarian authorities did not consider his application for international protection.
RESOLUTION
In the case, there was a violation of article 3 of the Convention, as well as article 13 of the Convention, taken in conjunction with article 3 of the Convention (adopted unanimously).
COMPENSATION
In the application of article 41 of the Convention. The European Court awarded the applicant 15,000 euros in compensation for non-pecuniary damage.
Source of the publication: https://espchhelp.ru/blog/4703-d-v-bulgaria-1 .
Решение на ЕСПЧ от 20 юли 2021 г. по делото "0. срещу България" (жалба 29447/17)
През 2017 г.жалбоподателят беше подпомогнат при подготовката на жалбата. Впоследствие жалбата е съобщена на България.
По делото се обжалва експулсирането в родината на турския журналист без предварителна оценка на рисковете, на които е бил подложен, изразил пред служителите на граничната служба на България своите опасения относно използването на жестоко отношение към него във връзка с опита за преврат в Турция. В случая е налице нарушение на изискванията на член 3 от Конвенцията.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО
Жалбоподателят е журналист и бивш служител на всекидневник, публикуван в Турция. Той е влязъл нелегално на територията на България и е бил задържан на 14 октомври 2016 г.от служители на граничната служба на страната. Жалбоподателят твърди, че в резултат на експулсирането му от българските власти в Турция той е бил изложен на риск от малтретиране във връзка с личното му положение, разглеждано в контекста на съществуващите условия в Турция след опита за преврат, по-специално в резултат на мерките, предприети към журналистите поради извънредното положение.
ПРАВНИ ВЪПРОСИ
По отношение на спазването на член 3 от Конвенцията, както и на член 13 от Конвенцията, взети във връзка с член 3 от Конвенцията. Българското законодателство изрично предвижда, че държавните органи, отговорни за граничния контрол, са длъжни да приемат подадените на границата молби за убежище. Ако служителите на граничната охрана разберат, че задържаното лице иска да поиска международна закрила, те трябва да информират това лице за съответните процедури, както и да преведат тази информация на желания език. Петицията и всички документи, изготвени по време на задържането на лицето, трябва да бъдат изпратени чрез всички налични средства за комуникация директно до Държавната агенция за бежанците. Българското законодателство не позволява на служителите на граничната охрана да отказват да удовлетворят молба за закрила или да решават дали тези молби трябва да бъдат разгледани по същество. Такива решения може да взема само Държавната агенция за бежанците.
а) дали жалбоподателят е довел до знанието на българските власти своите опасения относно използването на жестоко отношение към него в нарушение на изискванията на член 3 от Конвенцията в случай на експулсирането му в Турция. Жалбоподателят е бил част от група лица, възнамеряващи да пътуват през България до Германия. Съответно първоначално заявителят не е планирал да поиска убежище в България. Очевидно обаче той е променил решението си, когато след задържането му на българската граница и задържането му в полицейското управление на границата той обяви, че иска да се обърне към българските власти за защита. Жалбоподателят твърди, че впоследствие е повтарял устно намерението си всеки път, когато с него са разговаряли нови полицейски служители, както и при пристигането му в центъра за настаняване на чужденци. Според него той е подал молбата си под формата на документ и я е предал на служителите на граничната служба, но копие от документа не му е върнато. Българските Власти опровергаха всички горепосочени твърдения на жалбоподателя.
В настоящото дело не следва да се отдава решаващо значение на липсата на изрично искане за защита, изпратено до съответните власти в записите на показанията на жалбоподателя, дадени от него на властите в България, като се има предвид, че по време на тези разговори не е присъствал преводач, който да гарантира, че всички твърдения на жалбоподателя са записани правилно. По време на задържането на жалбоподателя бяха изготвени няколко документа за достатъчно кратък срок и Съдът на Европейските общности не счита, че жалбоподателят е разбрал съдържанието на тези документи или че му е дадено време да се запознае с тях, дори с помощта на служители, които говорят турски или английски. Помощта на преводача при такива обстоятелства би била от съществено значение, по-специално, за да може заявителят да разбере съдържанието на документите, които е бил помолен да подпише, както и да запише всички показания на заявителя, докладвани на българските власти. Освен това извършената от назначената комисия на Министерството на вътрешните работи на България проверка очевидно не е открила доказателства в подкрепа на обясненията на полицейските служители, участвали в експулсирането на жалбоподателя. По този начин експулсирането е извършено в изключително кратки срокове в нарушение на изискванията на българското законодателство. Съдът обаче не счете за необходимо да установи дали съществува писмен документ, в който жалбоподателят изрично да поиска защита. Жалбоподателят може да е бил в стресово състояние, когато е изразил обясненията си пред българските власти, тъй като преди това е прекарал много часове в ремаркето на камион. Във всеки случай представените от българските власти документи бяха достатъчни за посочените по-долу разсъждения.
Показанията на жалбоподателя, датирани на 14 октомври 2016 г.и написани на Български език, съдържаха следните обяснения: "работих като журналист в Бозова (0). След опита за преврат в страната бях уволнен от вестника. Смених местожителството си и разбрах, че полицията ме е търсила на предишния ми адрес". Независимо дали жалбоподателят е подал официална молба за защита, и като се има предвид езиковата бариера, както и липсата на адвокат по време на въпросните събития, възниква въпросът дали българските власти са могли да тълкуват тази информация като отразяваща опасенията на жалбоподателя, за които жалбоподателят, според него, е уведомил българските власти. Желанието да се потърси защита не е задължително да бъде изразено под някаква конкретна форма. Решаващият фактор беше страхът, изразен във връзка с връщането на гражданството в страната. По същия начин Комитетът на министрите на Съвета на Европа препоръчва служителите на граничните служби на държавите-членки да бъдат обучени да идентифицират и разбират молбите за убежище в случаите, когато кандидатът не е в състояние ясно да посочи намерението си.
Следователно, въпреки че обясненията на жалбоподателя, изложени в представените от него документи, не съдържат думата "убежище", те съобщават, че той е турски гражданин, който е уволнен от работата си в контекста на националното извънредно положение, въведено след опита за преврат, и от тях се разбира, че жалбоподателят се страхува, че е издирван от турските правоохранителни органи.
Освен това турският консул изрично посочи, че жалбоподателят и други турски граждани, които са го последвали, са заподозрени в участие в опита за преврат в тази страна. Прессъобщения и становища на международни наблюдатели, включително коментари на комисаря на ООН по правата на човека, издадени три месеца преди събитията по делото на жалбоподателя, изразиха сериозни съмнения относно изпълнението на мерките, предприети във връзка с извънредното положение, включително тези, насочени срещу журналисти. Различни доклади критикуват използването на насилие, репресии срещу журналисти, както и произволното им задържане. Въпреки това, по време на задържането и последващото експулсиране на жалбоподателя и последвалите турски граждани, българските власти не са положили никакви усилия да проучат личните обстоятелства на жалбоподателя, изложени от него на 14 октомври 2016 г., като вземат предвид описаната по-горе ситуация.
В това отношение записът на обясненията на жалбоподателя от 14 октомври 2016 г., разглеждан в светлината на другите посочени по-горе аспекти на делото, е достатъчен по смисъла на член 3 от Конвенцията, за да се заключи, че жалбоподателят е изразил по същество своите опасения пред служителите на граничната служба на България, преди да бъде върнат в Турция.
(0) дали българските власти са разгледали по подходящ начин изразените от жалбоподателя опасения, че в случай на експулсиране в Турция той може да бъде малтретиран. Нито служителите на граничната служба на България, които са взели горепосочените обяснения от жалбоподателя и са ги записали на Български език, преди да съобщят случая на жалбоподателя на своето ръководство, нито директорът на регионалната дирекция на граничната служба, който е приложил насилствената мярка - "принудително връщане на границата на Република България", нито Националният център за борба с незаконната миграция, нито директорът на Миграционната служба към Министерството на вътрешните работи на България, издал постановлението за експулсиране на жалбоподателя, са установили, че обясненията на жалбоподателя са негова молба за закрила. Не са инициирани процедури в органите, отговорни за предоставянето на международна закрила.
Като се има предвид, че, както бе посочено по-горе, българските власти са разполагали с достатъчно информация, която показва, че жалбоподателят действително може да се страхува да не се окаже в ситуация, противоречаща на изискванията на член 3 от Конвенцията, Европейският съд е изненадан от явната липса на разглеждане на личните обстоятелства на жалбоподателя.
Въпреки това, по отношение на процесуалните гаранции следва да се признае, че на заявителя не е бил предоставен преводач (нито за устен разговор, нито за превод на документи), както и че не е бил информиран за правата си като лице, кандидатстващо за убежище, и за съответните процедури. Във връзка с това Съдът не успя да заключи, че по настоящото дело българските власти са изпълнили изискваното от тях задължение за сътрудничество в рамките на процедурите за предоставяне на закрила.
На жалбоподателя не е предоставен достъп до адвокат или представител на специализирана организация, който да му помогне да прецени дали личната му ситуация позволява да се класира за международна закрила. От материалите по делото следва също, че омбудсманът по правата на човека в България не е бил консултиран с цел осъществяване на надзор върху експулсирането на посочените чужди граждани в нарушение на прякото изискване на закона. Освен това властите в България са допуснали и други нарушения при провеждането на производството по делото на жалбоподателя. Така например, те са съставили две версии на уведомлението на заявителя за правата му, а постановлението за приемането му в центъра за настаняване на чужденци е издадено със закъснение и изпратено до този център по електронна поща в момент, когато заявителят вече е транспортиран до границата на България. Българските Власти не обясниха защо съответното постановление съдържа бележка, че жалбоподателят отказва да го подпише, докато противно на представените обяснения беше ясно, че този документ физически не може да бъде предоставен на жалбоподателя за подпис. Според съда, освен факта, че експулсирането противоречи на изискванията на българското законодателство, констатираните нарушения свидетелстват за прекомерна бързина при експулсирането на жалбоподателя. В резултат на такава бързина и неспазване на изискванията на съответните процедури, които въпреки това бяха създадени, за да предпазят лицата от бързо експулсиране, без да се вземат предвид техните индивидуални обстоятелства, жалбоподателят в действителност се оказа лишен от възможността да получи оценка на риска от лечение, с който се предполага, че може да се сблъска при завръщането си в Турция.
По същия начин постановлението за експулсиране е изпълнено незабавно, без да се дава възможност на жалбоподателя да разбере съдържанието му, в резултат на което жалбоподателят е лишен от предоставената му от българското законодателство възможност да се обърне към съда за спиране на действието на постановлението за експулсиране. Следователно бързането с изпълнението на заповедта за експулсиране - в рамките на 24 часа след задържането на жалбоподателя на границата между България и Румъния - доведе до факта, че наличните средства за защита станаха неефективни на практика и следователно недостъпни за жалбоподателя.
По този начин жалбоподателят е експулсиран в Турция - страната на произход, от която е избягал - без предварителна оценка на рисковете, които са го застрашили по отношение на член 3 от Конвенцията, и съответно без разглеждане на молбата му за международна закрила.
В светлината на гореизложеното заявителят не може да бъде считан за отговорен за неизползването на процедурите, предвидени в българското законодателство. Въпреки факта, че жалбоподателят изрази опасения относно вероятността да бъде малтретиран в случай на завръщането му в Турция, българските власти не разгледаха молбата му за международна закрила.
НАРЕДБА
В случая е налице нарушение на член 3 от Конвенцията, както и на член 13 от Конвенцията, взета във връзка с член 3 от Конвенцията (приета единодушно).
КОМПЕНСАЦИЯ
По реда на прилагане на член 41 от Конвенцията. Европейският съд присъди на жалбоподателя 15 000 евро обезщетение за неимуществени вреди.
Източник на публикацията: https://espchhelp.ru/blog/4704-d-sreshtu-bulgariya .
