Дополнения от 24.06.2024 к практике в Европейском суде по правам человека (ЕСПЧ)
Постановление ЕСПЧ от 13 июля 2021 года по делу "Тодоров и другие против Болгарии" (жалоба N 50705/11).
В 2011 году заявителям была оказана помощь в подготовке жалобы. Впоследствии жалоба была коммуницирована Болгарии.
По делу рассматривается вопрос об индивидуальной обоснованной оценке, необходимой для устранения недостатков в законодательстве о процедуре конфискации имущества, полученного преступным путем. По делу имело место нарушение статьи 1 Протокола N 1 к Конвенции в отношении некоторых заявителей и отсутствовало нарушение статьи 1 Протокола N 1 к Конвенции в отношении других.
ОБСТОЯТЕЛЬСТВА ДЕЛА
У заявителей каждой из жалоб на основании Закона о конфискации имущества, полученного в результате преступной деятельности, 2005 года (далее - Закон 2005 года) было конфисковано имущество, которое было названо доходом от предполагаемой преступной деятельности.
ВОПРОСЫ ПРАВА
По поводу соблюдения статьи 1 Протокола N 1 к Конвенции. Конфискация имущества заявителей являлась вмешательством в их право, гарантированное статьей 1 Протокола N 1 к Конвенции. В данном случае Европейский Суд не должен был принимать окончательное решение о том, попадало ли вмешательство в сферу действия второго абзаца (контроль за использованием собственности) или второго предложения первого абзаца (лишение имущества) статьи 1 Протокола N 1 к Конвенции. Принципы, регулирующие вопрос об обоснованности, являлись по сути теми же.
Вмешательство было основано на законодательстве Болгарии (Закон 2005 года), которое преследовало в общественных интересах законную цель, а именно предотвращение незаконного приобретения имущества в ходе преступной деятельности и использование такого имущества. Поэтому Европейский Суд должен был определить, являлось ли вмешательство пропорциональным.
Рассмотренная в целом предусмотренная Законом 2005 года процедура возлагала на заявителей чрезмерное бремя. Сфера действия Закона 2005 года была очень обширна в отношении подлежащих рассмотрению периодов времени, а также перечня преступлений, наказание за которые могло предусматривать конфискацию имущества. Доказывание законности происхождения доходов и обстоятельств дела в целом могло представлять трудность, поскольку заявители были обязаны восстанавливать свою финансовую ситуацию за много лет, предшествующих разбирательству, в большинстве случаев включая экономические кризисы, а также вследствие того факта, что процент теневой экономики и, следовательно, недекларируемых доходов был в Болгарии достаточно высоким. В то же время Закон 2005 года действовал на основании презумпции преступного происхождения доходов, что означало, что власти Болгарии не были обязаны доказывать такое происхождение доходов, а могли только указать на отсутствие законных доходов. В некоторых делах это приводило к скрытому предположению в отсутствие доказательств и уточнений, что заявители участвовали в другой преступной деятельности.
Хотя ни один из недостатков процедуры, предусмотренной Законом 2005 года, сам по себе не мог решающим образом повлиять на пропорциональность применения к заявителям конфискации имущества, Европейский Суд должен был принять во внимание их кумулятивный эффект. Рассмотренные в совокупности, указанные факторы могли привести к состоянию неуверенности и ощущению неопределенности, подвергнутым Европейским Судом критике в его Постановлении по делу "Димитровы против Болгарии" (Dimitrovi v. Bulgaria) (См.: Постановление Европейского Суда по делу "Димитровы против Болгарии" (Dimitrovi v. Bulgaria) от 3 марта 2015 г., жалоба N 12655/09.). Иными словами, они могли сделать предусмотренные Законом 2005 года меры конфискации имущества несоответствующими правомерной цели данного Закона.
При таких обстоятельствах, оценивая пропорциональность вмешательства, Европейский Суд придерживался позиции Верховного суда Болгарии, изложенной в постановлении пленума от 2014 года, и посчитал критичным для достижения требуемого баланса, согласно статье 1 Протокола N 1 к Конвенции, установление причинно-следственной связи, прямой или косвенной, между подлежащим конфискации имуществом и преступной деятельностью, при этом связь должна быть "логически оправдана" и основана на индивидуальных обстоятельствах каждого конкретного дела. В связи с этим Европейский Суд проверил, обеспечили ли суды Болгарии - в контексте каждого конкретного дела и как противовес и как гарантию прав заявителей - получение каких-либо подробностей о преступной деятельности, в результате которой предположительно были получены подлежащие конфискации доходы, а также продемонстрировали ли суды Болгарии со всей обоснованностью, что указанные доходы могли являться результатом доказанной преступной деятельности. Данный подход был также отмечен в прецедентной практике Европейского Суда и в Директиве Совета Европейского союза 2014/42/EС "О замораживании и конфискации орудий преступления и доходов от преступной деятельности в Европейском союзе". Пока такая аналитическая работа проводилась, Европейский Суд обычно полагался на оценку судов соответствующего государства, если только заявители не доказали, что указанная оценка являлась произвольной или явно необоснованной.
В зависимости от качества оценки, проведенной судами Болгарии в настоящем деле, Европейский Суд установил нарушение статьи 1 Протокола N 1 к Конвенции в отношении некоторых заявителей (Тодоров, Гаич, Баров, Жековы) и отсутствие нарушения статьи 1 Протокола N 1 к Конвенции в отношении других (Русев, Кацаров, Димитров).
ПОСТАНОВЛЕНИЕ
По делу имело место нарушение статьи 1 Протокола N 1 к Конвенции в отношении некоторых заявителей и отсутствовало нарушение статьи 1 Протокола N 1 к Конвенции в отношении других (принято единогласно).
КОМПЕНСАЦИЯ
В порядке применения статьи 41 Конвенции. Европейский Суд присудил суммы в размере от 2 000 до 4 000 евро каждому из заявителей по жалобам Тодорова, Гаича и Барова в качестве компенсации морального вреда, требования о компенсации материального ущерба были отклонены.
Источник публикации: https://espchhelp.ru/blog/4720-todorov-i-drugiye-protiv-bolgarii-1 .
The ECHR Ruling of July 13, 2021 in the case of Todorov and Others v. Bulgaria (complaint No. 50705/11).
In 2011, the applicants were assisted in preparing the complaint. Subsequently, the complaint was communicated to Bulgaria.
The case considers the issue of an individual reasoned assessment necessary to eliminate deficiencies in the legislation on the procedure for the confiscation of property obtained by criminal means. In the case, there was a violation of article 1 of Protocol No. 1 to the Convention in respect of some applicants and there was no violation of article 1 of Protocol No. 1 to the Convention in respect of others.
THE CIRCUMSTANCES OF THE CASE
The applicants of each of the complaints had their property confiscated on the basis of the 2005 Law on Confiscation of Property Obtained as a Result of Criminal Activity (hereinafter referred to as the 2005 Law), which was called income from alleged criminal activity.
LEGAL ISSUES
Regarding compliance with Article 1 of Protocol No. 1 to the Convention. The confiscation of the applicants' property was an interference with their right guaranteed by article 1 of Protocol No. 1 to the Convention. In this case, the European Court should not have made a final decision on whether the interference fell within the scope of the second paragraph (control over the use of property) or the second sentence of the first paragraph (deprivation of property) of Article 1 of Protocol No. 1 to the Convention. The principles governing the question of validity were essentially the same.
The intervention was based on Bulgarian legislation (2005 Law), which pursued a legitimate aim in the public interest, namely the prevention of illegal acquisition of property in the course of criminal activity and the use of such property. Therefore, the European Court had to determine whether the interference was proportionate.
Considered as a whole, the procedure provided for by the 2005 Law imposed an excessive burden on the applicants. The scope of the 2005 Law was very extensive with regard to the time periods to be considered, as well as the list of crimes for which the punishment could include confiscation of property. Proving the legality of the origin of the income and the circumstances of the case as a whole could be difficult, since the applicants were obliged to restore their financial situation for many years prior to the proceedings, in most cases including economic crises, as well as due to the fact that the percentage of the shadow economy and, consequently, undeclared income was quite high in Bulgaria. At the same time, the 2005 Law operated on the basis of the presumption of a criminal origin of income, which meant that the Bulgarian authorities were not obliged to prove such an origin of income, but could only indicate the absence of legitimate income. In some cases, this led to the implicit assumption, in the absence of evidence and clarification, that the applicants had participated in other criminal activities.
Although none of the shortcomings of the procedure provided for by the 2005 Law could in itself decisively affect the proportionality of the confiscation of property applied to applicants, the European Court had to take into account their cumulative effect. Taken together, these factors could lead to a state of uncertainty and a sense of uncertainty, criticized by the European Court in its Ruling in the Dimitrov v. Bulgaria case (See: The Ruling of the European Court in the Dimitrov v. Bulgaria case Bulgaria) dated March 3, 2015, complaint No. 12655/09.). In other words, they could have made the measures of confiscation of property provided for by the 2005 Law inconsistent with the legitimate purpose of this Law.
In such circumstances, assessing the proportionality of the intervention, the European Court adhered to the position of the Supreme Court of Bulgaria, as set out in the Plenum decision of 2014, and considered it critical to achieve the required balance, according to Article 1 of Protocol No. 1 to the Convention, the establishment of a causal link, direct or indirect, between the property subject to confiscation and criminal activity, when In this case, the connection must be "logically justified" and based on the individual circumstances of each particular case. In this regard, the European Court examined whether the Bulgarian courts, in the context of each specific case, both as a counterweight and as a guarantee of the applicants' rights, had provided any details about the criminal activity as a result of which the proceeds to be confiscated were allegedly obtained, and whether the Bulgarian courts had demonstrated with all justification that the said proceeds could be the result of proven criminal activity. This approach has also been noted in the case law of the European Court of Justice and in the Directive of the Council of the European Union 2014/42/EC "On the freezing and confiscation of instruments of crime and proceeds of crime in the European Union". While such analytical work was being carried out, the European Court usually relied on the assessment of the courts of the State concerned, unless the applicants proved that the assessment was arbitrary or manifestly unfounded.
Depending on the quality of the assessment carried out by the Bulgarian courts in the present case, the European Court found a violation of Article 1 of Protocol No. 1 to the Convention in respect of some applicants (Todorov, Gaich, Barov, Zhekov) and no violation of Article 1 of Protocol No. 1 to the Convention in respect of others (Rusev, Katsarov, Dimitrov).
RESOLUTION
In the case, there was a violation of Article 1 of Protocol No. 1 to the Convention in respect of some applicants and there was no violation of article 1 of Protocol No. 1 to the Convention in respect of others (adopted unanimously).
COMPENSATION
In the application of article 41 of the Convention. The European Court awarded sums in the amount of 2,000 to 4,000 euros to each of the applicants in the complaints of Todorov, Gaich and Barov as compensation for moral damage, the claims for compensation for material damage were rejected.
Source of the publication: https://espchhelp.ru/blog/4721-todorov-and-others-v-bulgaria-1 .
Постановление на ЕСПЧ от 13 юли 2021 г.по делото "Тодоров и други срещу България" (жалба от 50705/11).
През 2011 г.жалбоподателите бяха подпомогнати при подготовката на жалбата. Впоследствие жалбата е съобщена на България.
Делото разглежда въпроса за индивидуалната обоснована оценка, необходима за отстраняване на недостатъците в законодателството относно процедурата за конфискация на имущество, получено по престъпен начин. По делото е имало нарушение на член 1 от Протокол 1 към Конвенцията по отношение на някои жалбоподатели и не е имало нарушение на член 1 от Протокол 1 към Конвенцията по отношение на други.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО
На жалбоподателите на всяка от жалбите въз основа на Закона за конфискация на имущество, получено в резултат на престъпна дейност от 2005 г. (наричан по - долу Законът от 2005 г.) е конфискувано имущество, което се нарича доход от предполагаема престъпна дейност.
ПРАВНИ ВЪПРОСИ
По отношение на спазването на член 1 от Протокола, параграф 1 към Конвенцията. Конфискацията на имуществото на жалбоподателите е намеса в правото им, гарантирано от член 1 от Протокола, параграф 1 към Конвенцията. В този случай съдът не трябва да взема окончателно решение дали намесата попада в обхвата на втората алинея (контрол върху използването на собствеността) или на второто изречение на първата алинея (лишаване от собственост) на член 1 от Протокола, параграф 1 към Конвенцията. Принципите, регулиращи въпроса за валидността, бяха по същество същите.
Намесата се основава на българското законодателство (Закон от 2005 г.), което преследва в обществен интерес законна цел, а именно предотвратяване на незаконно придобиване на имущество в хода на престъпна дейност и използването на такова имущество. Следователно Европейският съд трябваше да определи дали намесата е пропорционална.
Разглежданата като цяло процедура, предвидена в Закона от 2005 г., поставя ненужна тежест върху кандидатите. Обхватът на Закона от 2005 г.беше много обширен по отношение на разглежданите периоди от време, както и списък на престъпленията, за които наказанието може да включва конфискация на имущество. Доказването на легитимността на произхода на доходите и обстоятелствата по делото като цяло може да е било трудно, тъй като жалбоподателите са били задължени да възстановят финансовото си положение през годините, предхождащи производството, в повечето случаи включително икономически кризи, както и поради факта, че процентът на сивата икономика и следователно недекларираните доходи в България е бил доста висок. В същото време законът от 2005 г.действа въз основа на презумпцията за престъпния произход на доходите, което означава, че българските власти не са задължени да доказват такъв произход на доходите, а могат само да посочат липсата на законни доходи. В някои случаи това доведе до скрито предположение при липса на доказателства и уточнения, че жалбоподателите са участвали в друга престъпна дейност.
Въпреки че нито един от недостатъците на процедурата, предвидена в Закона от 2005 г., сам по себе си не би могъл да повлияе решаващо на пропорционалността на прилагането на конфискация на имущество към жалбоподателите, Съдът на Европейските общности трябваше да вземе предвид кумулативния им ефект. Разглеждани в съвкупност, тези фактори може да са довели до състояние на несигурност и чувство на несигурност, подложени на критика от Европейския съд в решението му по делото "Димитрови срещу България" (вж. 0) от 3 март 2015 г., жалба 0 12655/09.). С други думи, те биха могли да направят мерките за конфискация на имущество, предвидени в Закона от 2005 г., несъответстващи на законната цел на този закон.
При такива обстоятелства, оценявайки пропорционалността на намесата, Европейският съд се придържа към позицията на Върховния съд на България, изложена в Решение на пленума от 2014 г., и счита за критично за постигането на необходимия баланс, съгласно член 1 от Протокол, параграф 1 към Конвенцията, установяването на причинно-следствена връзка, пряка или непряка, между конфискуваното имущество и престъпната дейност, като връзката трябва да бъде "логично обоснована" и да се основава на индивидуалните обстоятелства на всеки конкретен случай. В тази връзка Европейският съд провери дали съдилищата в България-в контекста на всяко конкретно дело и като противовес, и като гаранция за правата на жалбоподателите - са осигурили каквито и да било подробности за престъпната дейност, в резултат на която се предполага, че са получени подлежащите на конфискация доходи, както и дали съдилищата в България са показали с пълна валидност, че тези доходи може да са резултат от доказана престъпна дейност. Този подход беше отбелязан и в съдебната практика на Съда на Европейските общности и в Директива 2014/42/ЕО на Съвета на Европейския съюз "за замразяване и конфискация на инструменти на престъпления и доходи от престъпна дейност в Европейския съюз". Докато се извършва такава аналитична работа, Съдът обикновено разчита на оценката на съдилищата на съответната държава, освен ако жалбоподателите не докажат, че тази оценка е произволна или явно неоснователна.
В зависимост от качеството на оценката, извършена от българските съдилища по настоящото дело, Европейският съд е установил нарушение на член 1 от Протокол 1 към Конвенцията по отношение на някои жалбоподатели (Тодоров, Гаич, бара, Жекови) и липса на нарушение на член 1 от Протокол 1 към Конвенцията по отношение на други (Русев, Кацаров, Димитров).
НАРЕДБА
По делото е имало нарушение на член 1 от Протокол 1 към Конвенцията по отношение на някои жалбоподатели и не е имало нарушение на член 1 от Протокол 1 към Конвенцията по отношение на други (прието единодушно).
КОМПЕНСАЦИЯ
По реда на прилагане на член 41 от Конвенцията. Европейският съд присъди суми от 2000 до 4000 евро на всеки от жалбоподателите по жалбите на Тодоров, Гаич и баров като обезщетение за неимуществени вреди, исканията за обезщетение за имуществени вреди бяха отхвърлени.
Източник на публикацията: https://espchhelp.ru/blog/4722-todorov-i-drugi-sreshtu-bulgariya-1 .