Москва
+7-929-527-81-33
Вологда
+7-921-234-45-78
Вопрос юристу онлайн Юридическая компания ЛЕГАС Вконтакте

Дополнения от 06.07.2024 к практике в Европейском суде по правам человека (ЕСПЧ)

Обновлено 06.07.2024 03:49

 

Постановление ЕСПЧ от 08 июня 2021 года по делу "Илиевы и Ганчевы против Болгарии" (жалобы NN 69154/11 и 69163/11).

В 2011 году заявителям была оказана помощь в подготовке жалоб. Впоследствии жалобы были объединены и коммуницированы Болгарии.

По делу обжалуется чрезмерное применение силы сотрудниками полиции при обыске домов подозреваемых. По делу было допущено нарушение требований статьи 3 Конвенции.

По делу обжалуется унижающее достоинство обращение, допущенное по отношению к членам семей подозреваемых. По делу не было допущено нарушения требований статьи 3 Конвенции.

 

ОБСТОЯТЕЛЬСТВА ДЕЛА

 

В октябре 2010 года прокуратура района Велико-Тырново (далее - районная прокуратура) возбудила уголовное дело в отношении пяти лиц, включая заявителей Илиева и Ганчиева, за незаконную финансовую деятельность и сокрытие украденного имущества. В апреле 2011 года суд района Велико-Тырново (далее - районный суд) санкционировал обыски в домах заявителей, которые были проведены утром 18 апреля 2011 г.

Пять заявителей, а именно супруги Илиевы и их дочь, которой в период, относившийся к обстоятельствам дела, было 19 лет, и супруги Ганчевы, жаловались на то, что действия сотрудников полиции в их домах являлись бесчеловечным и унижающим достоинство обращением и что законодательство Болгарии не предоставляло им эффективного средства правовой защиты.

 

ВОПРОСЫ ПРАВА

 

По поводу соблюдения статьи 3 Конвенции. Обжалуемые действия сотрудников полиции преследовали законные цели проведения задержания и обысков в домах, изъятия предметов, а также обеспечения общественного интереса в виде борьбы с преступностью. В ходе двух рассматриваемых полицейских операций заявители не получили физических травм, а сотрудники полиции не входили в дома заявителей с применением силы. Тем не менее в ходе операций была применена некоторая физическая сила: несколько вооруженных сотрудников в масках ворвались в дома заявителей рано утром, оттолкнув заявительниц Илиеву и Ганчеву, приказав заявителям Илиеву и Ганчеву лечь на пол, прежде чем надеть на них наручники. Следовательно, Европейский Суд должен был установить, было ли применение данной физической силы необходимо вследствие поведения самих заявителей.

1. Что касается обращения с заявителями-мужчинами. Целями проведения полицейских операций в домах заявителей Илиева и Ганчева были их задержание, поскольку они подозревались в незаконной финансовой деятельности и сокрытии украденного имущества, а также проведение обыска в домах для обнаружения вещественных или письменных доказательств. Уголовное расследование было начато за шесть месяцев до инцидента, в деле было несколько подозреваемых, хотя ни одну группу лиц не подозревали в совершении особо тяжких преступлений.

В отличие от Постановления Европейского Суда по делу "Гуцановы против Болгарии" (Gutsanovi v. Bulgaria) (См.: Постановление Европейского Суда по делу "Гуцановы против Болгарии" (Gutsanovi v. Bulgaria) от 15 октября 2013 г., жалоба N 34529/10), уполномоченные органы заранее получили необходимые разрешения на проведение обысков в домах заявителей. Однако, осуществляя свои полномочия согласно законодательству Болгарии, судьи рассмотрели вопрос о соответствии запрошенных обысков положениям внутригосударственного законодательства, не затрагивая вопроса о соблюдении сотрудниками полиции modus operandi в ходе запланированных следственных действий.

Кроме того, ничто в материалах дела не позволяло предположить, что два заявителя имели бы какую-либо зарегистрированную историю приводов за насильственные действия или что они могли бы представлять опасность для сотрудников полиции, проводивших обыски в домах заявителей.

Более того, ни один из заявителей не оказывал сотрудникам полиции сопротивления во время проведения обысков.

Все эти факторы явно указывали на чрезмерный характер действий сотрудников полиции, когда они приказали заявителям лечь на пол, надели на них наручники и направили на них оружие. Учитывая эти обстоятельства, степень примененного к заявителям Илиеву и Ганчеву насилия, которое не было строго обусловлено поведением самих заявителей, нарушала человеческое достоинство заявителей. Следовательно, они стали жертвами унижающего достоинство обращения.

 

ПОСТАНОВЛЕНИЕ

 

По делу было допущено нарушение требований статьи 3 Конвенции (принято единогласно).

 

2. Что касается обращения с тремя заявительницами. Группы сотрудников полиции решили не выламывать двери в домах заявителей: они позвонили в двери домов, и их открыли заявительницы Илиева (жена заявителя Илиева) и Ганчева. Сотрудники полиции оказались лицом к лицу с двумя женщинами, которые не ожидали подобного визита. Входя в помещение, сотрудники полиции толкнули заявительниц и на короткое время направили на них оружие. Таким образом, физическое взаимодействие между сотрудниками полиции и заявительницами были очень кратким и незначительным.

Впоследствии отсутствовал физический контакт между сотрудниками полиции и заявительницей Илиевой (дочерью заявителя Илиева), которая увидела, как ее отца задерживают сотрудники полиции, и эмоционально отреагировала на это.

Отсутствуют доказательства, которые позволяли бы предположить, что сотрудники полиции унизили человеческое достоинство трех заявительниц. Полицейские операции, связанные с вторжением в частное жилище и с задержанием подозреваемых, неизбежно вызывают негативные эмоции у лиц, затронутых подобными действиями, как заявители. Однако, по-видимому, никто из заявителей по настоящему делу не пострадал сильно от действий сотрудников полиции вследствие, например, плохого состояния здоровья или юного возраста, как у заявительницы Илиевой (дочери заявителя Илиева). В этом отношении никто из трех заявительниц не представил доказательств, которые свидетельствовали бы о том, что кто-либо из них страдал от заболеваний, которые бы обострились от действий сотрудников полиции, а в рассматриваемое время дочери заявителя Илиева было 19 лет, она уже не являлась ребенком.

В свете изложенного и особых обстоятельств дела действия сотрудников полиции vis-a-vis к трем заявительницам, очень короткие по времени и незначительные, по-видимому, не являлись непропорциональными по отношению к реакции заявительниц на такое неожиданное, стрессовое событие, как вторжение в их дома рано утром сотрудников полиции, а также рассматриваемые действия не нарушили человеческое достоинство заявительниц.

 

ПОСТАНОВЛЕНИЕ

 

По делу не было допущено нарушения требований статьи 3 Конвенции (принято единогласно).

 

Европейский Суд также установил единогласно нарушение статьи 13 Конвенции, рассмотренной во взаимосвязи со статьей 3 Конвенции, в связи с тем, что ни дисциплинарное разбирательство на основании Закона Болгарии о Министерстве внутренних дел, ни иск к государству о компенсации вреда не являлись достаточными эффективными средствами правовой защиты для пяти заявителей, чтобы гарантировать их право не подвергаться обращению, нарушающему требования статьи 3 Конвенции.

 

КОМПЕНСАЦИЯ

 

В порядке применения статьи 41 Конвенции. Европейский Суд присудил по 3 000 евро заявителям Илиеву и Ганчеву каждому в качестве компенсации морального вреда, решив, что установление факта нарушения статьи 13 Конвенции само по себе является достаточной справедливой компенсацией любого морального вреда, причиненного заявительницам Илиевым и Ганчевой.

 

Источник публикации: https://espchhelp.ru/blog/4803-iliyevy-i-ganchevy-protiv-bolgarii .

 

 

The ECHR Ruling of June 08, 2021 in the case "Ilievs and Ganchevs v. Bulgaria" (complaints NN 69154/11 and 69163/11).

In 2011, the applicants were assisted in the preparation of complaints. Subsequently, the complaints were consolidated and communicated to Bulgaria.

In the case, the excessive use of force by police officers during the search of suspects' homes is being appealed. The case involved a violation of the requirements of article 3 of the Convention.

In the case, the degrading treatment inflicted on family members of the suspects is being appealed. There was no violation of the requirements of article 3 of the Convention in the case.

 

THE CIRCUMSTANCES OF THE CASE

 

In October 2010, the Veliko Tarnovo District Prosecutor's Office (hereinafter referred to as the District Prosecutor's Office) opened a criminal case against five persons, including applicants Iliev and Ganchiev, for illegal financial activities and concealment of stolen property. In April 2011, the Veliko Tarnovo District Court (hereinafter referred to as the District Court) authorized searches of the applicants' homes, which were carried out on the morning of April 18, 2011.

Five applicants, namely the Ilievs and their daughter, who was 19 years old at the time of the circumstances of the case, and the Ganchevs, complained that the actions of police officers in their homes amounted to inhuman and degrading treatment and that Bulgarian legislation did not provide them with an effective remedy.

 

LEGAL ISSUES

 

Regarding compliance with article 3 of the Convention. The appealed actions of the police officers pursued the legitimate goals of detaining and searching houses, seizing objects, as well as ensuring public interest in the form of combating crime. During the two police operations in question, the applicants were not physically injured, and police officers did not enter the applicants' homes with the use of force. Nevertheless, some physical force was used during the operations: several masked armed officers broke into the applicants' houses early in the morning, pushing the applicants Ilieva and Ganchev away, ordering the applicants Iliev and Ganchev to lie on the floor before handcuffing them. Consequently, the Court had to establish whether the use of this physical force was necessary as a result of the applicants' own conduct.

1. With regard to the treatment of male applicants. The objectives of the police operations in the homes of the applicants Iliev and Ganchev were to detain them, as they were suspected of illegal financial activities and concealment of stolen property, as well as to search the houses for physical or written evidence. A criminal investigation was launched six months before the incident, and there were several suspects in the case, although no group of people was suspected of committing particularly serious crimes.

In contrast to the Ruling of the European Court in the case "Gutsanovs v. Bulgaria" (See: Ruling of the European Court in the case "Gutsanovs v. Bulgaria" (Gutsanovi v. Bulgaria) dated October 15, 2013, complaint No. 34529/10), the authorized authorities received in advance the necessary permits to conduct searches in the applicants' homes. However, exercising their powers under Bulgarian law, the judges considered the issue of compliance of the requested searches with the provisions of domestic legislation, without addressing the issue of compliance by police officers with modus operandi during the planned investigative actions.

Moreover, nothing in the case file suggested that the two applicants would have had any recorded history of violent convictions or that they could pose a danger to the police officers who searched the applicants' homes.

Moreover, none of the applicants resisted the police officers during the searches.

All these factors clearly indicated the excessive nature of the police officers' actions when they ordered the applicants to lie on the floor, handcuffed them and pointed guns at them. Given these circumstances, the degree of violence applied to the applicants Iliev and Ganchev, which was not strictly conditioned by the applicants' own behavior, violated the applicants' human dignity. Consequently, they were victims of degrading treatment.

 

RESOLUTION

 

The case involved a violation of the requirements of article 3 of the Convention (adopted unanimously).

 

2. With regard to the treatment of the three applicants. Groups of police officers decided not to break down the doors in the applicants' houses: they rang the doors of the houses, and they were opened by the applicants Ilieva (the applicant's wife Ilieva) and Gancheva. The police officers found themselves face to face with two women who had not expected such a visit. Upon entering the premises, the police officers pushed the applicants and briefly pointed their weapons at them. Thus, the physical interaction between the police officers and the applicants was very brief and insignificant.

Subsequently, there was no physical contact between the police officers and the applicant Ilieva (applicant Iliev's daughter), who saw her father being detained by police officers and reacted emotionally to this.

There is no evidence to suggest that the police officers humiliated the human dignity of the three applicants. Police operations involving the invasion of private homes and the detention of suspects inevitably cause negative emotions among those affected by such actions, like the applicants. However, it does not appear that any of the applicants in the present case suffered much from the actions of the police officers due, for example, to poor health or young age, as in the applicant Ilieva (daughter of the applicant Iliev). In this regard, none of the three applicants presented evidence that would indicate that any of them suffered from diseases that would have been aggravated by the actions of police officers, and at the time in question, the applicant's daughter Iliev was 19 years old, she was no longer a child.

In the light of the above and the special circumstances of the case, the actions of the vis-a-vis police officers towards the three applicants, very short in time and insignificant, apparently were not disproportionate to the applicants' reaction to such an unexpected, stressful event as the invasion of their homes early in the morning by police officers, as well as the actions in question were not they violated the applicants' human dignity.

 

RESOLUTION

 

There was no violation of the requirements of article 3 of the Convention in the case (adopted unanimously).

 

The European Court also found unanimously a violation of Article 13 of the Convention, considered in conjunction with Article 3 of the Convention, due to the fact that neither disciplinary proceedings under the Bulgarian Law on the Ministry of Internal Affairs nor a claim against the State for compensation for harm were sufficient effective remedies for the five applicants to guarantee their right not to be subjected to treatment that violates the requirements of article 3 of the Convention.

 

COMPENSATION

 

In the application of article 41 of the Convention. The European Court awarded 3,000 euros to the applicants Iliev and Ganchev each as compensation for non-pecuniary damage, deciding that the finding of a violation of Article 13 of the Convention in itself is sufficient just compensation for any moral harm caused to the applicants Iliev and Gancheva.

 

Source of the publication: https://espchhelp.ru/blog/4804-ilievs-and-ganchevs-against-bulgaria .

 

 

Решение на ЕСПЧ от 08 юни 2021 г.по делото "Илиеви и Ганчеви срещу България" (жалби 09154/11 и 69163/11).

През 2011 г.жалбоподателите бяха подпомогнати при изготвянето на жалби. Впоследствие жалбите бяха обединени и комунизирани от България.

Делото обжалва прекомерната употреба на сила от полицейските служители при претърсване на домовете на заподозрените. По случая е извършено нарушение на изискванията на член 3 от Конвенцията.

По делото се обжалва унизителното отношение, допуснато по отношение на членовете на семейството на заподозрените. По делото не е допуснато нарушение на изискванията на член 3 от Конвенцията.

 

ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО

 

През октомври 2010 г.районната прокуратура във Велико Търново (наричана по-долу Районна прокуратура) образува наказателно дело срещу пет лица, включително жалбоподателите Илиев и Ганчиев, за незаконна финансова дейност и укриване на откраднато имущество. През април 2011 г. Районният съд във Велико Търново (наричан по-нататък районният съд) разреши претърсвания в домовете на жалбоподателите, които бяха извършени сутринта на 18 април 2011 г.

Петима жалбоподатели, а именно съпругата Илиева и дъщеря им, която в периода, отнасящ се до обстоятелствата по делото, е била на 19 години, и съпругата Ганчева, се оплакаха, че действията на полицейските служители в домовете им представляват нечовешко и унизително отношение и че българското законодателство не им предоставя ефективно средство за защита.

 

ПРАВНИ ВЪПРОСИ

 

Относно спазването на член 3 от Конвенцията. Обжалваните действия на полицейските служители преследваха законните цели за задържане и претърсване на домове, изземване на предмети, както и осигуряване на обществен интерес под формата на борба с престъпността. По време на двете разглеждани полицейски операции жалбоподателите не са претърпели физически наранявания и полицейските служители не са влизали в домовете на жалбоподателите със сила. Въпреки това по време на операциите беше използвана известна физическа сила: няколко маскирани въоръжени служители нахлуха в домовете на жалбоподателите рано сутринта, отчуждавайки жалбоподателките Илиева и Ганчева, като наредиха на жалбоподателите Илиев и Ганчев да легнат на пода, преди да им сложат белезници. Следователно съдът трябва да установи дали използването на тази физическа сила е било необходимо поради поведението на самите жалбоподатели.

1. Що се отнася до лечението на кандидатите от мъжки пол. Целите на полицейските операции в домовете на жалбоподателите Илиев и Ганчев бяха задържането им, тъй като бяха заподозрени в незаконна финансова дейност и укриване на откраднато имущество, както и извършване на претърсвания в домовете за откриване на веществени или писмени доказателства. Наказателното разследване започна шест месеца преди инцидента, като по случая имаше няколко заподозрени, въпреки че нито една група лица не беше заподозряна в особено тежки престъпления.

За разлика от решението на Съда на Европейските общности по делото "Гуцанови срещу България" (0. 0) (виж: решението на Съда на Европейските общности по делото "Гуцанови срещу България" (15 октомври 2013 г., жалба 0 34529/10), упълномощените органи са получили предварително необходимите разрешения за извършване на претърсвания в домовете на жалбоподателите. Въпреки това, упражнявайки правомощията си съгласно българското законодателство, съдиите разгледаха въпроса за съответствието на исканите претърсвания с разпоредбите на вътрешното законодателство, без да засягат въпроса за спазването от страна на полицейските служители по време на планираните следствени действия.

Освен това нищо в преписката не предполага, че двамата жалбоподатели биха имали записана история на шофиране за насилствени действия или че биха могли да представляват опасност за полицейските служители, извършващи претърсвания в домовете на жалбоподателите.

Освен това никой от жалбоподателите не е оказал съпротива на полицейските служители по време на претърсванията.

Всички тези фактори ясно показват прекомерния характер на действията на полицейските служители, когато те заповядват на жалбоподателите да легнат на пода, поставят им белезници и насочват оръжия към тях. Като се имат предвид тези обстоятелства, степента на насилие, приложено към ищците Илиев и Ганчев, което не е строго обусловено от поведението на самите жалбоподатели, нарушава човешкото достойнство на жалбоподателите. Следователно те са били жертви на унизително отношение.

 

НАРЕДБА

 

По случая е извършено нарушение на изискванията на член 3 от Конвенцията (прието единодушно).

 

2. По отношение на третирането на трите жалбоподателки. Групи полицейски служители решиха да не разбиват вратите на домовете на жалбоподателите: те позвъниха на вратите на къщите и те бяха отворени от жалбоподателките Илиева (съпруга на жалбоподателя Илиев) и Ганчев. Полицията се озова лице в лице с две жени, които не очакваха подобно посещение. Влизайки в помещенията, полицейските служители бутнаха жалбоподателките и за кратко насочиха оръжие към тях. По този начин физическото взаимодействие между полицейските служители и жалбоподателките беше много кратко и незначително.

Впоследствие липсваше физически контакт между полицейските служители и жалбоподателката Илиева (дъщеря на жалбоподателя Илиев), която видя баща си задържан от полицейските служители и реагира емоционално на това.

Липсват доказателства, които да предполагат, че полицейските служители са унизили човешкото достойнство на трите жалбоподателки. Полицейските операции, включващи нахлуване в частно жилище и задържане на заподозрени, неизбежно предизвикват негативни емоции у лицата, засегнати от подобни действия, като жалбоподателите. Очевидно обаче никой от жалбоподателите по настоящото дело не е пострадал много от действията на полицейските служители поради например лошо здраве или млада възраст, както при жалбоподателката Илиева (дъщеря на жалбоподателя Илиев). В това отношение нито една от трите жалбоподателки не е представила доказателства, които да сочат, че някоя от тях е страдала от заболявания, които биха се влошили от действията на полицейските служители, а по това време дъщерята на жалбоподателя Илиева е била на 19 години, тя вече не е била дете.

В светлината на изложените и особени обстоятелства по случая, действията на полицейските служители от 0 до 0 до трима жалбоподателки, много кратки във времето и незначителни, очевидно не са били непропорционални по отношение на реакцията на жалбоподателките на такова неочаквано, стресиращо събитие като нахлуването в домовете им рано сутринта от полицейски служители, както и въпросните действия не са нарушили човешкото достойнство на жалбоподателките.

 

НАРЕДБА

 

По делото не е допуснато нарушение на изискванията на член 3 от Конвенцията (прието единодушно).

 

Съдът също така установи единодушно нарушение на член 13 от Конвенцията, разглеждана във връзка с член 3 от Конвенцията, поради факта, че нито дисциплинарното производство въз основа на Закона за Министерството на вътрешните работи на България, нито искът срещу държавата за обезщетение за вреди не са достатъчно ефективни средства за защита на петимата жалбоподатели, за да се гарантира правото им да не бъдат подлагани на лечение, което нарушава изискванията на член 3 от Конвенцията.

 

КОМПЕНСАЦИЯ

 

По реда на прилагане на член 41 от Конвенцията. Съдът присъди по 3000 евро на жалбоподателите Илиев и Ганчев като обезщетение за неимуществени вреди, като реши, че установяването на нарушение на член 13 от Конвенцията само по себе си е достатъчно справедливо обезщетение за всяка неимуществена вреда, причинена на жалбоподателките Илиев и Ганчева.

 

Източник на публикацията: https://espchhelp.ru/blog/4805-ilievi-i-ganchevi-sreshtu-bulgariya .